- Идеята е близка до глупостта. И след това – не може да се разбере, каква е държавната политика по отношение на тази база. Вице-премиеррът Дмитрий Рогозин заявява, че в това няма нищо страшно, ще има само тоалетна хартия и носни кърпи от Авганистан. В замяна ще получим икономическа изгода. За нея говори и губернатора на Уляновска област С Морозов.

- Разбира се, че не става дума за кърпички. Само където нашият министър на отбраната в официалния си отговор в Държавната дума смеси всичко накуп. Той твърди, че на нас това е изгодно, при това и за безопастността, подкрепяйки САЩ и НАТО в Авганистан, ние намаляваме заплахата за нашата сигурност. По нататък Сердюков говори за транзита на авиационни невоенни товари в и от Авганистан, че това е търговски проект, с който ще се заеме Министерството на транспорта. Министърът на отбраната отели специално внимание на писмото си в Държавната дума на това, че на нас ни е изгодно да развиваме сътрудничеството си с НАТО. И тук вече нищо не може да се разбере…

- Ако се обърнем към предизборните статии на Путин за националната сигурност и външна политика, то в тях еднозначно се казва, че от страна на НАТО и САЩ има прояви на не съвсем дружески отношения по наш адрес. В същност, Путин говори за заплахи. Но как да се отнесем към това, което декларира Путин и върши Сердюков? В това безредие е невъзможно да се разбере, кое доминира. Ако са решили да заработят някоя друга пара, тогава кажете колко, къде ще отидат тези пари и кога ние, експертната общност, ще можем да преценим, съответствува ли тази сума на равнището на накърняването на нашата сигурност.

- В това е работата, че сигурността е безценна категория. Но в нашата държава не може да се разбере, продава ли се сигурността ни? Ако е да, то колко струва тя и кое е по-важно за държавата – търговията или въпросите на сигурността? И как може да ни устройват отношенията ни с НАТО, които регулярно извършват агресии и унищожават държави? Кой взема връх в триъгълника –Путин – Медведев- министъра на отбраната?

- Сътрудничейки на американците, ние предизвикваме заплаха не само от талибаните, но и от всяка радикално настроена част от афганистанското население. Аз смятам, че нетрябва да се правят отстъпки  и да се сътрудничи на американците по въпросите за осигуряване на войските в Авганистан по ред причини.

Авганистан сега се намира на прага на всеобщо въстание срещу окупаторите. А ние помагаме на окупаторите. Неможе да се надяваме, че когато талибаните  дойдат някога на власт, след изтеглянето на американците, че ще забравят, как помагахме на окупаторите. Тук е голямата опастност за Русия.

И къде е ползата от сътрудничеството ни със САЩ и НАТО в Авганистан, в което ни уверява Сердюков? С идването на американците в Авганистан десет пъти нараснаха доставките на наркотици в Русия. Всеки грам наркотик е смърт. За каква национална независимост можем да говорим!

- За съжаление, у нас властта върху народа се ожесточава. Изборите потвърдиха това. Вместо власта на народа, според Конституцията на РФ ( в чл. 3 се казва, че единственият източник на властта в РФ е нейният многонационален народ), у нас управлява чиновническата бюрокрация, която плюе на мнението и протестите им. Особено в случаите когато очакват да им падне нещо в джоба. Както и с базата в Уляновск – никой не попита нито гражданите на Уляновска област, нито експертите. Чиновниците решиха – и това е.

- Разбира се, натовците няма просто да преминават, но и ще извършват разузнаване. Те и без друго вече знаят почти всичко. Но за нас не е безопасно това, че те ще изучават и усвояват  нашата инфраструктора. Представете си, лети група транспортни самолети. Уляновск-Восточный по някакви причини, метеорологични или някакви други, не може да ги приеме. Значи, те ще кацнат на други наши летища.

- Разбира се на военни. И в това, че ще се прехвърлят контингенти, няма нищо хубаво. Днес те ще полетят, а утре изведнъж могат да не пожелаят да си заминат. И тук, в центъра на Русия ще живеят натовски войници.

- Да погледнем договора между Русия и НАТО за статуса в сила от 2007 година. Договорът има форма на закон и там е записано, че натовските войски ще се придвижват из Русия без всякакъв граничен, митнически и друг контрол. Без съмнение, американците ще изпълнят тези решения и няма да допуснат до своите товари и контингенти никакви контрольори. От съглашението през 2007 година, имаме право само нашите мили депутатки да срещнат американците с цветя и да ги целунат по бузите – ето това са всичките ни права.

А натовците по този договор имат право не само да живеят и да се разполагат по нашата територия, без да се съобразяват с юрисдикцията на руската страна. Те могат да поканят тук жените, децата родствениците си, които ще се ползват от същия имунитет, както и военните. Така се държат колонизаторите в колониалните страни. Така ще изглеждат натовците. Това им позволява договора от 2007 година. Наивно е да се мисли, че те ще пристигнат и ще се държат скромно, законопослушно.

- Не само ПРО. Начертаха векторът, че главната заплаха за нас е ПРО, за да отвлекат вниманието от по-мащабните заплахи. Този клас крилати ракети, които те инсталират в близост до нашите граници на корабните групировки, са не по-малко опасни. Тази ударна групировка, в рамките на 4-6 часа може да нанесе бърз глобален удар и да парализира Русия, изхождайки от концепцията на американците… Над Русия са надвиснали много заплахи покрай ПРО.

-  Неможе да се разбере, какво иска официална Русия относно сигурността. Ту ние заставаме категорично против разполагането на противоракетна отбрана, след това неочаквано предлагаме: създайте ПРО,  само с наше участие, ние ще ви помогнем. Даже европейците губят умът си, когато слушат подобно нещо. Или казаваме: е добре, създайте база, но ни дайте някаква хартийка, че тя не е насочена срещу нас … заверете я при някой нотариус. Нима това е позиция? Путин пише, че ние не трябва повече да допускаме да се повтори 1941 година, когато държавата и армията не са били готови за война и са платени големи човешки загуби. А нима създаването на бази в центъра на Русия на неприятелски военни структори  ще подобри готовността на страната да отрази агресия? Иска ми се да чуя от властта отговор на този въпрос.

Източник „Советская Россия”