За мнозина състоянието на „лявото политическо пространство”, т.е. на българските работници е отчайващо. Вероятно е така щом липсва мощен организиран отпор на провалилите се, но комфортно ширещи се „демократични либерални реформи”. Реформи на безогледна експлоатация на работническата класа в България в полза на някакво си нищожно, но много алчно малцинство. Днес работникът у нас може да бъде изхвърлян от работа, да работи повече от предвиденото в КТ, да плаща за скъпи жизнено важни лекарства, да плаща непосилни данъци и т.н. все до болкa познати неща. Услужливи СМИ постоянно тровят съзнанието му с разни националистични, верски, меркантилни (търгашески) и всякакви други предразсъдъци. По тези въпроси сме говорили много.

Голяма част от живялите през социализма или са към края на жизнения си път, или са в небитието. Ето защо работата с младите работници, служещи и интелигенти вече за нас комунистите става задължителна, ако наистина искаме да подготвим качествени наши наследници, които да продължат пътя ни. Пред партийните организации от БКП въпросът за организиране на открити партийни събрания с млади работници – от пожелателен се превръща в задължителен. На тях могат да се канят  квалифицирани лектори от центъра и по места за разясняване на работническата политика, теорията и практиката на нашата партия. Има няколко неща, които си заслужава да бъдат посочени при организирането на тези прояви:

1. Винаги трябва да се изхожда от това, че нашата партия е класова, а не е семейна. Слушал съм комунисти, които изпадат в нихилизъм по отношение на бъдещето на социализма поради факта, че поради опити да се привлекат поне като симпатизанти членове от семейството им, това не се случва.

Има различни причини, които пречат намерението им да се сбъдне на този етап, но това е тема на друг разговор. По важното е да се разбере, че не винаги нашите близки ще бъдат склонни да ни последват и че е по-важно за нас и Партията да се потърсят други, които вече са осъзнали необходимостта от организирана класова борба на пролетариата и водещата роля на работническата класа в нея, за смяна на капиталистическия строй със социалистически, при който ще се премахне антагонизма между класите. Все пак трябва да се знае, че не всеки има желание да се занимава с политическа дейност. Че за политиката, както и за всяка дейност е неоходимо желание и талант, който стимулира развитието на личността в тази посока.

1. Трябва да се има предвид, че първоначално на тези събрания е възможно да не дойде никой от поканените. Това не бива да разколебава комунистите от поставената задача. Въпросът е да се разглеждат въпроси, които са актуални и в момента засягат най-остро живота на работниците, както и пътищата за премахването на проблемите им. Желателно е резултатите от провеждането на такива събрания да се публикуват в нашите вестници, които да достигат и до недошлите поканени.
2. Да се търсят пътища за разнообразяване на начините за провеждане, така че да се стимулира участието на симпатизанти, като се спазват стриктно нормите на партиен живот.
3. Първоначално при нас ще пристигат малко на брой работници, служещи и интелигентни. Затова като първостепенна задача пред ППО, РК и ОК стои задачата да превърне малкия брой комунисти в качествени партийни работници. Необходимо е да се разработват от централното и местните ръководства програми за обща и индивидуална подготовка на комунистите.
4. На този етап няма да ни пуснат в предприятията . За това най-сигурният  начин за контакт на БКП с работниците (нашата база) си остават комунистите – работници. По тази причина, тяхната идейна подготовка трябва да се повиши до степен да са в състояние да првят, издържани в марксистко-ленински стил, коментари, анализи и прогнози на актуални и предстоящи събития. Те трябва да бъдат обучавани да могат да влияят на колектива и когато по една или друга причина не са в него (временно или постоянно) да се чувствува тяхното отсъствие.

Това е един от многото пътища работниците да започнат да ни търсят. След като БКП на този етап не е в състояние да владее масите директно-ще го прави чрез своите членове. За това трябва да отделим специално внимание на наличния и бъдещия човешки ресурс в Партията. Колкото и странно да звучи на някои, но ние трябва да се освобождаваме от хора, които не желаят и не изпълняват поставените задачи, независимо от малобройните организации. На нас ни е необходима партия в която равномерно да се разпределя тежкото бреме на актуалните задачи. Каква полза от голяма по численост организация в която редовно се претоварват 5-6 човека? Аз мисля, че всеки ще се съгласи, че е по-добре в такъв случай тя да бъде от 5-6 човека, а другите да си търсят правата в многобройните партии, на които те са им необходими само за гласуване.

Никога не съм крил, че направените от ръководството на БКП компромиси по изграждането на ЛОС бяха тежки и неприемливи (съвсем справедливо) за голяма част от комунистите. Но перспективата която можеше да даде тя по изграждането на класов провсъюз бяха големи и заслужаваше да се рискува. Не е тайна за никого, че участието ни на избори на този етап е само законово обосновано и че нас ни вълнува повече въпроса, че работниците нямат профсъюз, който искрено, безкористно и докрай да защитава техните икономически права. Неприятно сме разочаровани, че този първостепенен въпрос още не е поставен от ръководството на ЛОС. Тогава за какъв контакт с работниците говорим, кое е лявото на ЛОС? По такъв начин тя се превърна в организация, която си поставя леви цели но без участието на работниците. Дълбоко се съмнявам, че тези цели по този начин могат да бъдат осъществени. Тогава възниква въпросът: а заслужава ли си да присъстваме в ЛОС? Ръководството на БКП трябва да извика на среща ръководителите на ЛОС на което трябва да бъде изяснен този въпрос и след това да вземе решение.

Ние не искаме да влияем на никого, но сме класова партия на българския пролетариат и всички, които не включват в сметките си интересите на работниците ги наричаме десни. Или ако се изразим по друг начин можем да кажем: БЕЗ РАБОТНИЦИ НЯМА ЛЯВО, а значи, че и ЛОС в такъв вид не трябва да съществува.