Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2012 22:10 - МВФ – помощник или убиец
Автор: archivekp Категория: Политика   
Прочетен: 1380 Коментари: 0 Гласове:
1




Въпросът за ролята и значението на Международния валутен фонд е разглеждан много пъти до сега от различни политици, философи, икономисти и пр., още повече, че дейността на фонда се извършва буквално пред очите ни. Не е излишно да си припомним някои истини по въпроса, тъй като продължават манипулациите относно неговата роля и значение.

МВФ е създаден през 1945 г. по инициатива на САЩ с цел установяване на нов световен икономически ред. За над 60 годишното си съществуване фондът направи не малко в тази посока. Той и неговите поделения: Световната банка, Агенцията за международно развитие на САЩ, Европейската банка за реконструкция и развитие и Световната търговска организация станаха верни помощници на големите капиталистически държави за постигане на техните експанзионистични цели. Наред с военната експанзия започна използването на не па-малко ефективното оръжие за заробване – икономическото. Така още от самото си създаване фондът се легитимира като финансово оръдие на Транснационалните корпорации. Не може да не се съгласим с известния американски социолог Тофлер, кайто нарича МВФ инструмент за кадифена колонизация.
Кредитите, които дава МВФ, тежат като воденичен камък на шията на получаващите ги. Само политически слепци няма да видят, че тази така наречена ,,помощ” е лъжа и мошеничество. Анализът на ,,благотворителната дейност” на МВФ дава достатъчно доказателства, че страна, която е ,,ощастливена” от кредитите и предложените проекти за стабилизация и оздравяване на икономиката, бързо или бавно се разрушава, попада за десетилетия в дългова криза, абсолютно губи своята независимост, превръща се в колония на ,,златния милиард”. От такава псевдо помощ богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.
Фрапиращ пример за ,помощта” на МВФ е така нареченото ,,Аржентинско икономическо чудо”. През 1991 г. по рецепта на фонда аржентинското правителство отслаби държавното регулиране на икономиката, привърза песото към долара, проведе приватизация на държавните предприятия, понижи митата на вносните стоки и по този начин улесни нахлуването на транснационалните корпорации на вътрешния пазар на Аржентина. В резултат рязко нараства вносът на стоки, чуждестранните инвестиции и, разбира се, и външният дълг. По искане на МВФ правителството отменя държавните субсидии, замразява доходите на носелението, за погасявате на дълга се посяга и на пенсионните фондове и пенсионерите не получават своите пенсии. Неудържимо нарастват цените на стоките, нараства безработицата, започват гладни бунтове и погроми на магазините и супермаркетите, грабежите и убийствата на улицата стават всекидневие. 28 процента от икономиката на страната попада в ръцете на американски корпорации. В резултат на условията, при които са били дадени кредитите, от Аржентина са изнесени 280 милиарда долара печалба. Това ако не е грабеж, здраве му кажи!
Но Аржентина е само една от многото страни, изпитали и изпитващи мъртвата хватка на МВФ върху себе си. Жертви на разрушителната му дейност станаха страни като Руанда, Сомалия, Мексико, Перу, Индонезия, Бразилия, Еквадор и много други. Не отдавна бе заробена Югославия, в желязната прегръдка на фонда се намира Украйна, на Гърция се поставят заробващи условия, следва Унгария и т.н.
Не е необходимо човек да има кой знае колко развит аналитичен ум, за да види и разбере, че за разрухата на икономиките на тези държави почеркът е един и същ – това е почеркът на МВФ – икономическия убиец. Схемата е следната: Ако искаш да получиш кредит, започваш с приватизация. Това е задължително условие. Държавните предприятия, мини, пътища, летища, комунални служби и др. трябва да преминат в частни ръце. Държавата ограничава кредитирането на своите държавни предприятия – да работят както могат, ако искат и да фалират. Тук на помощ идва теорията за държавата като лош стопанин, лансирана от подкупени политици, учени и журналисти. Следва замразяване на заплатите в различните сфери на  икономиката. Пенсиите също. Разрешава се свободна продажба на валута. На страната кредитополучател се налагат разни планове и програми, чието изпълнение я обрича на дългосрочна дългова задлъжнялост. Малко е това, че дългът трябва да се връща с лихвите, нещо повече, страната кредитополучател трябва да заплаща разходите за проектирането и за съответните специалисти. По тази начин голяма част от кредита се връща там, от където е получен, без да се погасява дълга. Свободното нахлуване на чужди стоки на вътрешния пазар обезценява сабствената валута, задушава собственото производство. Фалират собствените предприятия, увеличава се безработицата,започва глад, расте народното недоволство, страната е обхваната от престъпност и насилие.
В своята книга „Как богатството ражда бедност в целия свят” американският публицист М. Паренти пише, че големите природни богатства, евтината работна сила, ниските данъци, липсата на екологическо регулиране и закони за защита на работниците привличат като магнит Транснационалните корпорации. Ненаситната жажда за печалба дава и отговора на въпроса: защо с нарастването на задграничните ,,помощи”, заемите и инвестициите нараства и бедността, защо на планетата повече от един милиард души гладуват, защо всеки ден от глад умират 24 хиляди души. Финансовите и икономически организации на „златния милиард”, в това число и МВФ, разработват програми за „помощ” на страните не за борба с бедността, а за увеличение на собствените си богатства. „Златният милиард” тлъстее за сметка на жестоката експлоатация на евтината работна сила и открития грабеж на националните богатства.
Икономическата зависимост води след себе си и политическа и военна зависимост. Начело на държавите, уж чрез честни избори се поставят марионетни правителства, които сключват съглашения за военни бази на своя територия. По-нататък следва участие във военни мисии на страната господар, за засвидетелстване на лоялност и на края идва въвличенето в пряк военен конфликт. Парите за използваните оръжия, разбира се, ще отидат на познатия ни адрес. Следва „помощ” за възстановяване на страната от военния конфликт, по познатия ни вече начин, и така до безкрай. Тази политика на запада и на местните марионетки среща все по-засилващата се съпротива на народите. Олевяват цели държави, дори континенти. В душите на хората зрее ненавистта и омразата към надигналите глава американски и европейски неофашисти.
За сега антиимпериалистическата борба на планетата носи за съжаление стихиен, неорганизиран характер. Почти не се излиза от рамките на икономическите искания. В много страни отсъстват комунистически партии, в други са разядени от опортюнистична ръжда, в трети са все още много слаби и не могат да поведат след себе си  угнетения народ. В много отношения комунистическото и работническо движение в света днес е по-слабо от това през втората половина на 19-и век, но това е временно явление. Условията на живот неминуемо ще доведат да сплотяване и организиране на всички прогресивни сили за борба срещу световния империализъм. Комунистите знаят и лекарството, което трябва да се приложи и то се нарича диктатура на пролетариата. В Българската Комунистическа Партия не съществува съмнение за необходимостта от осъществяване на диктатура на пролетариата. За това е необходимо всички съмишленици да се обединим и заедно да заработим и се борим в редовете на Българската Комунистическа Партия.

Вл. Цеков




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

Архив