Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2012 12:18 - ЗА СТАЛИНОМИКАТА
Автор: archivekp Категория: Политика   
Прочетен: 1635 Коментари: 0 Гласове:
1



Икономическото устройство на сталинския СССР е много интересна и важна тема. Тук-там попадат интересни статии като тази, на която се позовавам по-долу. Сериозните  изследвания са много по-малко.
Преди няколко години се заинтересувах от Сталин и времето, в което е живял. Интересът  беше предизвикан от антисъветската пропаганда, на която отначало наистина вярвах, после ми омръзна, после просто ми сатана болно. Стана ясно, че ругаят не заради жертвите – защото се оказа, че самите либерали обичат жертвите и кръвта, както никой друг. Тогава заради какво ругаят? С каква цел? Защо?
Кълвах като врабче разни статийки. Колкото повече научавах за това време, толкова по-ясно разбирах защо повече от 20 години ни представят този период като лагери и разстрели, черно-бяла хроника на фона на мрачна музика и истерични небивалици на някакъв си, да ме прости Господ, Радзински.
Така че, защо след като СССР отдавна го няма, и до сега разоблачават Сталин? Ама затова, защото разбирането на икономическите принципи на сталинския СССР, „сталиномиката“ – е много, много опасно знание. Защото това знание ще позволи да се построи хубава, годна и устойчива икономическа система, построена не върху личната печалб или „конкуренцията на егоизмите“. Това, като лесно можем да се досетим, е недопустимо. Работата не е в глада, репресиите и т.н. – работата е именно в това. В икономиката и в лишаването на международните уважаеми хора от  концесиите за добив на суровине. Ето какво довежда до ужас „общочоловека“, ето какво трябва въобще да изнесем извън всички рамки – и да забравим.
Именно затова ние, съвременниците, ще прочетем всичко, всичко ще съпоставим и изясним. Ще допълним, обновим – и претворим в живота.
Ето тук една отлична статия на Александър Елисеев, обзор за сталиномиката. Чисто въвеждаща, без сложни детайли. Просто антидот за вируса на либералния бяс, от който и до сега страдат много наши съграждани.

P.S. Камрад, и ти също мислеше, че в сталинския СССР е нямало кооперативи и частни предприятия? Че е имало ужасна борба с кибернетиката?
Не е ли срамно?
Мен би ме било срам, че аз не знаех това – признавам си честно.
____________________________________________

Съветският пробив
Планът за слевоенното възстановяване на СССР считаха за нереален, но той беше преизпълнен – при това без всякаква външна помощ
Александр Елисеев
След Великата Отечествена война страната се намираше в състояние на ужасяваща  разруха. В огнения вихър на противостоенето бяха разрушени и унищожени 1710 града, 70 хил. села, 32 хил.  промишлени предприятия, 65 хил. км железни пътища, 98 хил. колхоза и 2890 машинно-тракторни станции (МТС). Въпреки това, ръководство набеляза  план за четвъртата (1946-1950 г.) петилетка, който постави пред страната, изглеждащи немислими задачи.
Планираше се не само да се възстанови, но и да се надхвърли довоенното равнище – както в промишлеността (46 %), така и в селското стопанство. На Запад считаха този план за нереален, но той беше не само изпълнен, но и преизпълнен. Нещо повече, веднага бяха набелязани нови, зашеметяващи рубежи – през 1951 год, преди шестдесет години, започна новата, пета петилетка.
И ставаше дума не само за промишлеността, за механизми и стоки. Подобряваше се и животът на хората, при това в най-важното, «човекоспестяващо» направление. Така, през 1940-1950 г. детската смъртност се понижи повече от 2 пъти (180 на 1000 – срещу 81 на 1000) . За същия този период броят на лекарите нарастна 1,5 пъти.
Налице е съветско икономическо чудо, което често наричат още и сталинско. И то стана възможно благодарение на сталинския модел на социализма, който гъвкав и ефективно съчетавашу различни замисли, идеи и технологии. Ще опитаме да разгледаме основите му.
1. Независимостта – цел № 1
Й. Сталин се е стремил да подчинит политиката на икономиката, а за главна политическа цел той е считал укрепванета на национално-държавния суверенитет. Лидерът на  българските комунисти Г. Димитров в своите дневници си спомня, че вождът на СССР е поставил въпроса именно така — «через социално освобождение към национална независимост».
Според Сталин социализмът трябва да ликвидира стихийността в икономическия живот, правейки възможно планомерното развитие на народното стопанство. На срещата с авторския колектив на новия учебник по политикономия (29 януари 1941 г.) Сталин е казал: «Първата задача се състои в това да се обеспечит самостоятелност на народното стопанство на страната от капиталистическото обкръжение, за да не се превърне стопанството в придатък на капиталистическите страни. Ако ние нямахме планиращ  център, обеспечаващ самостоятелност на народното стопанство, промишлеността би се  развивала по съвсем друг път, всичко би започнало с леката промишленост, а не с тежката промишленост. Ние преобърнахме законите на капиталистическото стопанство, поставихме ги нагоре с краката, по-точно, с главата нагоре… На първо време се налагаше да  не се съобразяваме с принципа за рентабилност на предприятията. Въпросът за рентабилността у нас е подчинен на строителството, преди всичко, на тежката промишленост».
Анализирайки тези думи, изследователят П. Краснов обърна особено внимание на толкова «ниската» оценка на фактора рентабилност. Според него в голямата система има различни нива на оптимизация. От тяхното успешно функциониране зависи съдбата на отделните елементи, но не на цялата система. При капитализма оптимизацията се извършва основно на ниво предприятие/корпорация. И ако, например, едно предприятие успее да разори друго, то това означава оптимизация на едно от нивата. Но при това цялата система не се оптимизира. «СССР обаче предлаше свой, невиждан по-рано модел – оптимизация на равнището на цялото общество, включително възпитание, образование, медицинско обслужване, безопасност и много други. Тази система беше изходно планирана като интегрална, тоест неделима на части, както неделим на жизнеспособни части е човешкият организъм. Да обърнем внимание на думите, че на рентабилността не се е придавало голямо значение само «на първо време», следователно механизмът на рентабилността на предприятията изходно се е планирал, но е трябвало да бъде пуснат в опредереното му време, когато по-високото ниво на обществена оптимизация вече е предварително настроен». («Сталинското икономическо чудо»)
Именно такава интегрална система, съвкупно с политически (национално-държавен) «детерминизъм» е позволи на Съюза да съхрани независимостта даже в условията на тежката следвоенна разруха.
Сталин решително отхвърли «плана Маршал», който означаваше финансово заробване на страната. (Любопитно е, че за неговото приемане са били А. Микоян и, отначало, В. Молотов.) Освен това, той отказал да включи СССР в доларовата зона. Страната рязко е съкратила износа на суровини, насочвайки го към нуждите на вътрешния пазар.
2. Печалба, себестойност и наука
Много важно е да отбележим, че сталинската икономика е била основана не на получаването на парична печалба, а на постоянното и планомерно снижаване на себестойността на продукцията. Именно за това е способствало бурното развитие на наукиката и техниката. «…Устойчиво да се снижава себестойността може само за сметка на внедряване достиженията на НТП, – отбелязва Б. Гунько. – Ето защо тогава науката и изобретателствота са били у нас на голяма почит». («Сталинската икономика»). Действително, учените са били нещо като привилегировано съсловие. Това се е изразявало както в идеален плане («почит»), така и в материален план (заплата). Историкът С. Миронин привежда такива данни: «Следвоенното десетилетие се характеризираше с ръст на престижа на научно-преподавателската работа. Заплатата на ректора нарасна от 2,5 хил. на 8 хил. руб., на професор доктор на науките от 2 хил. на 5 хил. руб., доцент, кандидат на науките с 10 годишен стаж от 1200 на 3200 руб. През тези години съотношението на заплатата на доцент, кандидат на науките и квалифицирания работник беше около 4 към 1, а на професор, доктор на науките – 7 към 1». («Сталинският ред“).
Ето още доста показателни цифри – през 1940-1950 год. Броят на научните учреждения се  увеличи с 40% , броят на студентите – с 50%.
Именно при Сталин бяха заложени основите на съветската космическа програма. «През февруари 1953 г. Сталин утвърдил план за работите по създаването на междуконтинентална балистична ракета, – съобщаева Г. Назаров. – А на 20 май 1953 г. (вече след смъртта на Сталин) от Г.М. Маленков било подписано постановление на правителството за създаване на конкретна МБР – ракетата Р-7. Възникнал въпрос за необходимостта от създаване на принципно ново оръжие. През последвалите години, когато властта преминала в партийния авантюрист-демократ Н.С. Хрущов, а после в Л.И. Брежнев, техните идолопоклонници приписвали не на Сталин, а на тях бащинството в организацията на работите по ракетната техника. Но упоритите факти говорят за обратното. Мощният импулс за развитието на ракетната техника, даден при Сталин, позволил в най-кратки срокове (практически за две години) да се създаде космодрумът Байконур (1955-1957), а през май 1957 г. да се проведе първия пуск на междуконтиненталната баллистична ракета, която през август същата годинаа (от 4-ти опит) достигнала разчетната далечина на полета. Ние получихме ракета, способна да долети до САЩ и да достави атомна бомба. На 4 октомври със същата ракета, получила названието «Спутник», е бил изстрелян първия в света изкуствен спътник на Земята. («Защо ние не станахме първите лунопроходци»)
Критиците на Сталин премълчават неговите «космически» заслуги, но затова охотно обвиняват вожда на СССР в «гонение на кибернетиката».
Междувпрочем, стартът на съветската «електронна» революция е даден през 1940-те години. Още преди войната отечествените учени започнали работа над създаване на  аналогови машини, първата от които се появила през победната 1945-та. А след три години научен колектив ръководен от С. Лебедев започнал работа по създаването на МЕИМ – малка електронно изчислителна машина. (Работата по създаването на основните елементи на цифрова ЕИМ (тригери) започнала също така преди войната.)
«В резултат на «преследването на кибернетиката», в което обвиняват Сталин, в СССР бил създаден нов мощен отрасъл на науката и техниката, создадени са научно-изследователски институти и заводи, произвеждащи кибернетични устройства, – пише А. Трубицин. – Съзздадени са научни школи, подготвени са кадри, написани учебници, във вузовете започнали да четат нови дисциплини, да готвят специалисти по кибернетика. В СССР МЕИМ е била пуснато по време, когато в Европа е имало само една ЕИМ – английската ЕДСАК, пусната година по-рано. Но процесорът на МЕИМ е бил много по-мощен за сметка на паралелизирането на изчислителния процес. Аналогичната на ЕДСАК машина – ЦИМ-1 – е пусната в експлоатация в Института по атомна енергия през 1953 г. и също превъзхождала ЕДСАК по редица параметри. Разработения от лауреата на Сталинска награда, Героя на социалистическия труд С.А. Лебедев принцип на конвейерна обработка, при който потоците команди и операнди се обработват паралелно, сега се прилага във всички ЕИМ по света». («Сталин и кибернетиката»)
Показателно е, че развитието на науката е ставало паралелно с мощна пропаганда и популяризация на научно-техническите постижения. Така през 1947 г. на екраните на страната излязъл филмът «Светлина над Русия», в който практически открито се прокарвала мисълта, че главната цел на революцията и съветската власт е научно-техническият прогрес на страната.
Освен това се възпявали и постиженията на дореволюционната отечествена наука. И това е првило впечатление даже на емиграцията.
В своята следвоенна «Народна монархия» И. Солоневич, настроен рязко антисъветски, осъзнава: «Некрасов вероятно не е знаел, както не знаех и аз, че примерно първата парна машина действително е изобретена от руснака Ползунов и че тя е работила в Алтайска област двадесет години преди Уат и Стивънсън. За това писа съветската преса и аз не й повярвах. После го потвърди и немската преса — вероятно на нея може да се повярва».
3. «Без теорията загиваме»
Разбира се, голямо внимание се отделяло и на хуманитарната сфера (особено в следвоенния период), когата се водели настойчиви търсения на нови подходи в политологията, икономиката, историята, философията и т.н. Ю. Жданов (син на Андрей Жданов), бивш завеждащ отдел наука на ЦК, си спомня думите на вожда: «Без теорията загиваме». Показателно е, че през 1952 г. по инициатива на Сталина «са създадени три отдела на ЦК: по философия и история, икономика и право, естествени и технически науки. След смъртта на Й.В. Сталин те веднага били опразнени». (А. Шевяков. «Кой уби СССР»)
Редовно се провеждали разнообразни дискусии по най-важни въпроси. Така през 1951 г. провели широка дискусия по икономически теми, в хода на която се изказвали най-различни, понякога доста неочаквани мнения. Така завеждащият катедра на Московския финансов институт А. Яковлев отбелязал плачевното състояние на съветската икономическа мисъл. Причината той виждал в следното – учените чакат вместо тях всичко да извърши Сталин и се страхуват от обвинения в «антиленинизъм».
Професорът от Института по международни отношения Я. Миколенко направил извод, че икономическите закони на социализма носят, подобно на законите на капитализма, стихиен характер. Почти същата позиция заел директорът на Института по икономика на АН на Латвийската ССР Н. Ковалевски. Он уверявал, че даже и при комунизма, на първо време, ще се запазят и парите, и стойността. (Любопитно е, че Сталин допускал възможност за запазване на държавата и след построяването на комунизма. И това е било страшна «ерес» – от гледна точка на «ортодоксалния» марксизъм.)
А сътрудниците на ИИ на АН на СССР И. Анчишкин и Н. Маслова се придържали към  противоположната гледна точка. Те издигнали положение, съгласно което икономическите закони на социализма се определят и формират от социалистическата  държава, провежданата от нея политика. Научният сътрудник на ИИ на АН на СССР Д. О. Черномордик въобще отричал действието на закона за стоймостта при социализма.
Практично подходил към въпроса началникът на управление в министерството на финансите на СССР В.И. Переслегин, предложил да се проведе широкомащабна икономическа реформа, заключаваща се в преминаването на стопанска сметка на всички стопански структури – от завода до министерството.
Разбира се, не следва да се идеализира тогавашната ситуация. Имало е и многобройни случаи на потушаване на инакомислието – безусловно се е страдало от революционно-комисарски дух, не изтрит още от времето на червения терор (и дал страшен рецидив «Големия терор»).
Между впрочем, не е имало някакво абсолютно потушаване. Нещо повече, «на върха» мислели за демократизация. През 1946 г., на мартенския пленум на ЦК Сталин поръчал на А. Жданов да възглави работата на идеологическа комисия по изработка на проект за нова програма на ВКП(б). Есента на следващата година проектът бил готов. Той предвиждал осъществяване на цял комплекс широкомащабни политически реформи. Предполагало се включване в управлението на СССР на всички негови граждани. Всички те трябвало подред да изпълняват държавни функции, без да прекъсват да се трудят в собствената професионална сфера. Всяка държавна длъжност в СССР можела да бъде само изборна. При това следвало да се провеждат всенародни референдуми по всички най-важни въпроси. Планирало се да се предостави на гражданите и на обществените организации правото на непосредствено запитване на Върховния Съвет. (За идеологическите търсения в следвоенния период виж подробно монографията на А. Данилова и А. Пижикова «Раждането на свръхдържава»)
След смъртта на Сталин и неговото «разобличение», отношението към науката се изменило кардинално: «Такова равнище на заплащане на труда отечествените учени и вузовски преподаватели не са имали в последвалите години, даже след Сталин при постоянен ръст на цените и повишаване на заплатите на другите категории служещи заплащането на труда на учените и преподавателите оставало неизменно над 40 години».
(«Сталинският ред»)
Междувпрочем, това доста силно настроило научно-техническата интелигенция против «режима», което впоследствие се изляло




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Архив