Спомняте ли си, как по време на Брежнев шофьорите окачваха в кабините си фотографията на Сталин? В същност, това беше форма на протест, често несъзнателна, против моралното разложение и буржоазното израждане на партийния, съветския и стопанския апарат в СССР. Това разложение и израждане вървеше с пълен ход, предвестявайки „перестройката”, преминала в контрареволюция и в „ренесанс” на капитализма.

Спомних си за това, когато прочетох в „демократичната преса”, че в някои руски градове в автобусите и „маршрутките” се е появило изображението на Сталин. „Да бяха пощадили чувствата на роднините на репресираните!” – възкликна по този повод някакъв си „деможурналист”.

Отвратителни лицемери! Вие с вашия буржоазен преврат против Съветската власт и Съветския строй донесохте нещастие на огромното мнозинство от хората. Вие унищожихте милиони, обезобразихте морално и физически, десетки милиони, а стотици милиони лишихте от бъдеще. През тези години гиганският поток от човешката скръб  и страдание заливаше страната. Защо вие не пощадихте чувствата на ограбените, бездомните, жертвите на престъпния бизнес и престъпната власт, довели ги до самоубийство? От къде на къде, вие, които репресирахте целия народ, постоянно ни тласкате към „сталинските репресии”.

Намират се все още достатъчно либерални идиоти, които питат: „Как могат психично здрави хора, познаващи миналото си, да достигат до сталинизма?” Между другото, тези същите „свободно мислещи” господа често ругаят руския режим за отстъплението от „истинската демокрация”. В тъпотията си не могат да съобразят, че лишаването на низините от елементарните общодемократически права и свободи редом със свирепата полицейщина – е и истинската буржоазна демокрация. Понеже тя няма друга задача, освен осигуряването на диктатурата на буржоазията.

На либералните идиоти и напълно солидарната с тях власт отговарям: „Затова идват при Сталин, понеже имат здрав размум”. Защото започнаха да различават, кога имаше социалистическо придвижване и съзидание и кога настъпи капиталистическото загниване на всичко живо. От всичките ви обещания за пазарни свободи, господа, се появиха Абрамович и Дерипаска. Гнилото гнездо на паразитите, жадно смуче всичко възможно от страната и от народа. И как така да не си спомним за времето, на забележителната фигура на великия съветски вожд? Времето на нашите победи. Времето, когато паразитите се криеха по дупките си, а човекът на труда стоеше на пиедесталът на почетната стълбица и смело гледаше напред. Как да не се замислиш: „Ако можеше сега тази буржоазна банда, тези крадливи мръсници да бъдат взети по сталински където трябва!”

И какво толкова сте против Йосиф Висарионович господа? Излиза, че без него вие не можете да живеете. Без да го плюете, няма какво да кажете. Обвинявате комунистите, че едва ли не, са затънали в миналото, а самите вие постоянно вървите с обърната назад глава. Вече двадесет години капитализма е ваш, а вие все за „тирана Сталин” говорите. Какво бяха двадесет години за Съветския Съюз? Съветската страна от 1920 до 1940 година извърши несравними неща, разликата е като земята и небето. Същото важи за  СССР от 1945 г. (едва завършила най-разрушителната война в историята на човечеството) до 1965 година. А какво направихте вие? От вас няма какво и да се покаже. Освен непрекъснатата ескалация на разрухата и колапса. А по начало прав е винаги този който изгражда. Този, при чието ръководство нашият народ, взимайки ленински курс и опирайки се на социалистическите постижения, се издигна до такива висини, до които никой, никога и никъде не беше достигал. Ето това е и целият ваш спор със Сталин, господа.

А още питат, защо хората отиват при Сталин. Почакайте още малко и целият народ ще отиде. Защото много иска да избави нашата страната от буржоазната „краста” и отново да започне да изгражда добрия живот.

„Трудовую Россию“ - П. САВЦОВ