Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2012 19:47 - ЗАЩО ЛИБЕРАЛИТЕ МРАЗЯТ ЛЕНИН?
Автор: archivekp Категория: Политика   
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове:
0



imageНа 21 януари 2012 г. се навършват 88 години от смъртта на Владимир Илич Ленин. По традиция на този ден ние си спомняме за създателят на съвременната теория за социализма като публикуваме известни публикации, имащи своето място и днес. И понеже постоянно ни обвиняват, че пишем само за пролетариите (а за кои други да пишем?) публикуваме един материал на Владимир Илич посветен на един либерален професор. Ние смятаме, че казаното в него ще е подходящо и за съвременните либерали.

 

 

 

От редакцията на в-к Комунистическа правда

 

 

 

 

ЕДИН ЛИБЕРАЛЕН ПРОФЕСОР ЗА РАВЕНСТВОТО

  Господин либералният професор Туган-Барановски е предприел поход против социализма. Този път той е пристъпил към въпроса не откъм политическо-икономическа страна, а откъм страната на общите разсъждения за равенството (може би тези разсъждения са се сторили на професора по-подходящи за религиозно-философските събеседвания, в които той е участвувал?).

„Ако вземем социализма – провъзгласява г-н Туган – не като икономическа теория, а като житейски идеал, той, без съмнение, е свързан с идеала за равенството, но равенството е понятие, което … не се извежда от опита и разума.”

Това е разсъждението на либералния учен, който повтаря невероятно изтъркани и овехтели доводи: значи опитът и разумът доказват явно, че хората не са равни, а социализмът основава идеала си върху равенството. Значи социализмът, видите ли, е глупост, той противоречи на опита и разума и така нататък!

Г-н Туган повтаря стария похват на реакционерите: отначало да се изопачи социализмът, като му се припише някаква глупост, а след това да се опровергава победоносно тази глупотевина! Когато казват, че опитът и разумът доказват, че хората не са равни, под равенство разбират равенство на способностите или еднаквост на физическите сили и душевните способности на хората.

От само себе си се разбира, че в този смисъл хората не са равни. Нито един разумен човек и нито един социалист не забравя това. Само че такова равенство няма нищо общо със социализма. Ако г-н Туган изобщо не може да мисли, във всеки случай той може да чете и като вземе известното произведение на един от основателите на научния социализъм, Фридрих Енгелс, против Дюринг, г-н Туган би могъл да прочете там специалното разяснение, под равенство в икономическата област е глупаво да се подразбира друго нещо освен премахване на класите. Но когато господа професорите се залавят да опровергават социализма, не знаеш на какво повече да се учудваш – дали на тъпотията им или на невежеството им, или на недобросъвестността им.

Ще трябва да се започва от а, бе, щом имаш работа с г-н Туган.

Под равенство социалдемократите разбират в политическата област равноправие, а в икономическата област, както вече се спомена, премахване на класите. А за установяване на човешко равенство в смисъл на равенство на силите и способностите (телесни и душевни) социалистите и не помислят.

Равноправието е искане за еднакви политически права за всички граждани на държавата, които са навършили известна възраст и не страдат нито от обикновено, нито от либерално-професорско слабоумие. Това искане е предявено за пръв път съвсем не от социалистите, не и от пролетариата, а от буржоазията.

За този факт свидетелствува общоизвестният исторически опит на всички страни в света и г-н Туган лесно би могъл да научи, ако не се позоваваше на „опита” изключително за да заблуждава студентите и работниците, за да угоди на властниците с „унищожаването” на социализма.

Буржоазията провъзгласи искането за равенство на правата на всички граждани в борбата със средновековните, феодалните, крепостническите, съсловните привилегии. В Русия например за разлика от Америка, от Швейцария и т.н. и досега се запазват привилегиите на дворянското съсловие в целия политически живот – и при изборите за Държавен съвет, и при изборите за Думата, и в местното управление, и по отношение на данъците, и в много, много други неща.

Дори най-недосетливият и неразвит човек може да схване, че отделните хора, които спадат към дворянското съсловие, не са равни помежду си и хората, които спадат към „данъкоплатното”, „ простото”, „низшето” или „непривилегированото” селско съсловие. Но всички дворяни са равни по правата си, а всички селяни по безправието си.

Разбира ли сега г-н ученият и либерален професор Туган разликата между равенството в смисъл на равноправие и равенството в смисъл на равенство на силите и способностите?

Да преминем сега към равенството в икономически смисъл. В Съединените американски щати, както и в другите напреднали държави, няма средновековни привилегии. Всички граждани са равни в смисъл на политически права. Но равни ли са те по положението си в общественото производство?

Не, г-н Туган, не са равни. Едни владеят земята, фабриките, капиталите и живеят за сметка на незаплатения труд на работниците; – такива са незначително малцинство. Другите, а именно огромната маса от населението, нямат каквито и да било средства за производство и живеят само от продаването на работната си сила; това са пролетариите.

Дворяни в Съединените американски щати няма, а буржоата и пролетариите имат равни политически права. Но те не са равни по класовото си положение; едните, класата на капиталистите, владеят средствата за производство и живеят за сметка на незаплатения труд на работниците; другите, класата на наемните работници, на пролетариите, нямат средства за производство и живеят от продаването на работната си сила на пазара.

Да се премахнат класите – това значи всички граждани да се поставят в еднакво отношение към средствата за производство на цялото общество, това значи – всички граждани да имат еднакъв достъп да работят с обществените средства за производство, на обществената земя, в обществените фабрики и така нататък.

Това разяснение какво е социализъм беше необходимо, за да бъде просветен ученият либерален професор г-н Туган, който може би, като се понапъне, сега ще разбере, че е глупаво да се очаква равенство на силите и способностите на хората в социалистическото общество.

Накратко: когато социалистите говорят за равенство, под това те разбират винаги общественото равенство, равенството на общественото положение, а в никакъв случай не равенство на физическите и душевните способности на отделните личности.

Може би читателят ще запита с недоумение: как е възможно ученият либерален професор да забрави тези азбучни истини, известни на всекиго от което и да било излагане на възгледите на социализма? Отговорът е прост: личните особености на съвременните професори са такива, че сред тях може да се срещнат дори рядко тъпи хора като Туган. Но общественото положение на професорите в буржоазното общество е такова, че на тази длъжност се допускат само онези, които продават науката да служи на интересите на капитала, само онези, които се съгласяват да говорят против социалистите най-невероятни глупости, най-безсъвестни нелепости и дивотии. Буржоазията ще прости на професорите всичко това, само и само те да се занимават с „унищожаването” на социализма.

 

 

 

 

Ленин – „Путь правдьI”, №33

11 март 1914 г.



Тагове:   политика,   новини,   Ленин,   БКП,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив