Правителството успя да повиши възрастта за пенсиониране с 4 месеца, като до края на 2012 година вече ще се пенсионираме на 64 години, а жените на 63. За сега придобивките от социализма заминават в историята. Империализмът и техните слуги в поробените държави, между които за съжаление е и България, водят срещу работниците стройна и организирана борба за орязване на вече завоювани права. И с цялото си нахалство тази напаст ги извършва в името на „защита на гражданските права”. По света и особено в Гърция те получават достоен отговор. За това няма кой да говори от купените медии, но например  Гърция в момента е на ръба на гражданска война.

Защо по света работниците се борят, а в България си играем на протести и стихийни стачки? Кой е виновен за това?

Виновни са най-напред мракобесните „перестройчици”, които съсипаха стройната организация на БКП и я превърнаха в буржоазна партия, наречена от тях БСП. Слугите на тези същите не закъсняха да разбият единството на профсъюзите, създавайки си два верни на буржоазно-олигархичния режим казионни синдикати КНСБ и КТ  „Подкрепа”. Разбира се, става въпрос за техните ръководства, които винаги в определен момент, когато работниците независимо от тях започнат да притискат престъпната власт, предават техните интереси.

Другите буржоазни партии и организации няма да ги коментирам, те са създадени за симетрия на многообразното буржоазно (дясно) политическо пространство. Едни се махат други се създават с една единствена цел – да се заблуждава общественото мнение, че те са по-добри, че те ще осъществят, внедрените от СМИ в главите на работниците, поредните реформи за подобряване на техния живот. А в същност това не се случва и никога няма да се случи докато конфигурацията на политическото пространство е такава.

Пита се, кой може да промени златното статукво на „управляващия елит” от безмозъчни, но много алчни същества?

Колкото и банално да звучи – това са най-напред работниците. Много пъти сме писали, че докато работниците не се размърдат и не си намерят партията, която ние създадохме за тях, докато не изхвърлят зад борда опортюнистичните си синдикални ръководства, или, още по-добре, да си създадат нов боеви класов профсъюз, независимо от ограниченията които се предлагат от правителството на бившия комунист и настоящ предател Бойко Борисов – нищо добро не могат да очакват те и целия трудов народ на България. За всичко това ние сме готови, като част от тях, да им помогнем с методика и практика. Но да се чака повече и още по-лошо да се хващат на въдицата на посочените политически мошеници е престъпление най-вече срещу самите тях. Трябва веднъж завинаги да се приключи с този политически и икономически мазохизъм.

Другите са бедните младежи, които желаят нов по-справедлив живот. И при тях е като при работниците, освен няколко дребни отряда нищо друго няма. Нима си въобразяват, че без тях изобщо нещо може да мине? Такъв случай в революционната практика по света няма и няма да има. Така че и тук трябва да има раздвижване.

А какво става с бедните земеделски стопани, наистина ли смятат, че с тяхната нищожна частна собственост ще подобрят живота  на децата си? Нищо подобно няма в капиталистическия свят. Те са поредната жертва на концентриращия собственост монополизъм. Ефективни средства за борба с частния монопол в системата на империализма няма и неможе да има, тъй като империализма е преди всичко монополизъм.

На трудовата интелигенция, ако наистина е такава, би трябвало да е наясно, че съществуващата капиталистическа система им отрежда мястото, в най-добрия случай, на лакеи на новоизлюпените чорбаджии. Наблюдавайки ставащото в работническото, комунистическото, младежкото и селското движения оставам с впечатление, че на много от тях това положение им харесва. А това наистина подлага на съмнение тяхната политическа и икономическа интелигентност. Време е да започнат да четат старите, но неопровергани писания и да си намерят мястото.

Уважаеми другари работници, младежи, бедни селяни, бедни интелигенти време е за сериозна борба срещу разбеснялата се империалистическа напаст, която иска вие да им плащате войните за осъществяването на техните малоумни прищевки.

Само, че за това са необходими структори. Размърдайте се за да можем да ви намерим. Чакаме ви.

29 декември 2011 г. – София