Трите откъса от различни изследвания, посветени на това явление в живота на съветското общество, целят да насочат вниманието на читателя към основните характеристики както на съдържанието и същността му, така и към решаващите последствия от наличието на тази икономика за по-нататъшното развитие на страната.

В студията на Грегъри Гросман “Разрушителната самостоятелност – историческата роля на подмолните тенденции в съветското общество” (включена в излезлия под редакцията на Стивън Ф. Коен сборник “Тунелът в края на светлината”, издаден през 1988 год. от калифорнийския университет Бъркли) направо се подчертава, че “разцветът на сенчестата икономика в СССР, заедно с другите подмолни елементи и явления като злоупотребите и незаконното присвояване на части от общонародното богатство, корупцията и организираната престъпност, доведоха, в края на краищата, до парализирането и разрушаването на цялата система.” Връхна точка на тези процеси беше подчиняването и практическото контролиране от тяхна страна на значима част от управляващия бюрократичен апарат в Партията и държавата. Заедно с това, в редица сектори бяха сериозно затормозени – а някъде и направо прекъсвани или разрушени вертикалните механизми за упражняване на власт и комуникация между различните “етажи” на управлението и на обществото. Това съвпадна с все по-осезаемата преориентация на личните (а може би и груповите) интереси и преданост на една значителна част от номенклатурата в посока към все по-отчетливо оформящите се нови, вече неофициални източници и центрове на богатство и власт. Взети в своята съвкупност, всички тези процеси и тенденции се оказаха съдбоносни за самото съществуване на съветската система във всичките и измерения – международни и междунационални, държавно-административни, обществено-политически и икономически.” (1)

“Възникването и бързото разрастване на “втората икономика” в периода от средата на 60-те години допринесе за задълбочаването на икономическата криза от средата на 80-те и за последвалото разпадане на съветската икономика”, се изтъква пък в почти едноименната студия на Владимир Г. Тремл и Михаил Алексеев, включена в сборника “Икономическите изменения след комунизма” под редакцията на Робърт У. Кембъл, публикуван през 1994 едновременно в Сан Франциско (САЩ) и Оксфорд (Великобритания). (2)

“От една страна, сенчестата икономика възниква като следствие от недостига на определени стоки, предмет на засилено потребителско търсене, проявяващо се на пазара. На пръв поглед и до известна степен тя като че ли задоволи донякъде този вид търсене…. Заедно с това обаче недостигът на дадени стоки за широко потребление води до засилване и разрастване на обособени групи организирана икономическа престъпност. Самото им възникване и съществуване, както и все повече разпространяващата и засилваща им се дейност, с течение на времето се превръща в значим фактор, водещ до цялостната социално-икономическа и политическа дестабилизация на обществото” – такава характеристика дава на въпросните явления пък известната изследователка Татяна Корягина, научен сътрудник в съветския Институт за икономически изследвания. До 1989 год. той беше ръководен от Тигран Хачатуров, известен като убеден противник на теориите и практиките на “пазарната икономика”. (3)

Независимо от твърде големия обем и съдържание на предишната глава, посветена на навярно неочакваното за много хора и, може би, в някои отношения направо феноменално дълголетно “съжителство” в недрата, а и в структурите на съветското общество на такива две противоречиви и явно противоборстващи си тенденции, не смятаме, че сме могли да дадем напълно удовлетворителен за всички отговор на иначе толкова простичкия въпрос:

“А как, ВСЕ ПАК, всичко това се е оказало възможно?”

В тази връзка вероятно ще бъде полезно да си спомним, например, че всички идеи – по принцип – си имат и свой собствен живот, който, било “по инерция”, било под въздействието на емоции или вследствие на съществуващи традиции, често пъти има свойството да продължава и дълго време след като вече са се изчерпали или дори изчезнали първоначалните причини и фактори, довели до появата им на този свят.

Заедно с това никога не следва да се забравя или дори омаловажава обстоятелството, че в условията на успоредно съществуване на обществено-икономическите системи на социализма и капитализма е напълно естествено определени идеи от едната система да прескачат и намират в една или друга степен почва у другата.

Такива процеси по принцип винаги са протичали и ще протичат обективно. Успоредно с тях има място обаче и друга, извънредно активна и дори изключително агресивна дейност на целенасочено внушаване и дори натрапване на определени ценности, характерни за едната система, върху практически всички други общества, страни и системи в света, в който живеем.

Така например, естественият академичен и специализиран интерес към “възраждането” на идеите на “свободния пазар” и пазарните механизми през 70-те и 80-те години на миналия век – под влиянието най-вече на професор Милтън Фридмън от Чикагския университет и Джефри Сакс от Харвард – беше съпътстван от една извънредно широко и многопланова дейност от страна на държавни и редица други специализирани институции. Целта на тази дейност беше както пропагандиране, така и практически налагане на въпросните виждания за възможна стопанска практика, като едва ли не задължителни за всички модели и идеологии, а също и за цялостното устройство и последващия живот на цели страни и модели.

Тук от значение е да се напомни, че първото, отчетено като “извънредно успешно” прилагане на идеите на професорите Милтън и Сакс стана в условията на… кървавата военна диктатура на генерал Пиночет в Чили, установена след престъпния антиконституционен преврат и убийството на законно избрания президент на тази страна Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 год. Последваха пазарните реформи в Боливия и Аржентина, проведени при условия и “традиции” доста наподобяващи тези в Чили при Пиночет. Заедно с тях към подобни рецепти за “изход” от икономическата стагнация и инфлация прибягнаха и страни като Великобритания, а също така и Полша. Естествено беше при такова развитие на нещата интерес към въпросните идеи да бъде проявен от страна на определени кръгове и в Съветския съюз. В политическо отношение обаче този интерес съвпадаше с тенденциите към едно, на първо време, “социалдемократическо” преориентиране на Партията и държавата.

Според нас тук се корени и значителна част от факторите и причините, довели в крайна сметка до толкова неочакваните, почти лавинообразни изменения както в СССР, така и в цялата социалистическа система. Ако вътре в съветското общество, в самата система, не съществуваха социално-икономически прослойки и обществено-политически сектори, заинтересовани от едно подобно развитие , то едва ли някаква особена “привлекателност” или “интелектуално въздействие” на идеите за “свободна пазарна икономика” сами по себе си биха могли да доведат до подобни, толкова широкомащабни последици. Едва ли и каквито и да било “наследени от миналото” традиции или чувства биха могли така “резултатно” да осъществят подобно, почти пълно разрушаване на социализма без наличието на съвсем определени класови интереси със съответната степен на организираност, стремящи се точно към това.

През първите десетилетия на съветската власт беше прието да се счита, че подобни враждебни на социализма прослойки следва да се търсят преди всичко сред определени кръгове на селячеството, сред засегнати от новата власт социално-професионални формирования и особено, разбира се, сред т.н. “непмани” и други представители на класите на бившите капиталисти, които се стремяха към възстановяването на предишния си социален статус, нарушен от революцията.

Колективизацията обаче превърна практически цялото селско население на страната в селскостопански работници, трудещи се в колективните или държавни селскостопански предприятия.. Ускорената индустриализация пък доведе до създаването на изключително многочислена работническа класа в промишлеността и градовете. Всичко това предизвика намаляването, а впоследствие – и до почти пълното изчезване и на представите и опасенията за съществуването вътре в селячеството на някаква активна квази-социална база за възраждането на капитализма. Така, ако през 1926 год. селяните са били 83 % от населението на страната според статистическите данни, то през 1975 относителният им дял е бил вече само 20 %. За същия период общият брой на работниците в промишлеността, строителството и транспорта е нараснал от 5 милиона души през 1926 год. на 62 милиона през 1975 год. (4)

След 1953 год. обаче в недрата на социалистическата система започнаха да зреят “гнезда” и за една друга, нова социална икономическа база за възприемане и разпространение на буржоазни идеи. Корените и се намираха сред онези части от населението, които по един или друг начин получаваха възможности за дейност , водеща към лично обогатяване и облагодетелстване. По същество това беше един много специфичен вид “частнособственическа” дейност базираща се, “подхранваща се” и ползваща възможностите и активите изключително и само на социалистическата икономика, основаваща се на общонародна собственост.

Това е основната, родилната, а и най-важната определяща черта на явлението, което постепенно започна да придобива “гражданственост” както в обществото, така и в съответната изследователска литература като “втората”, скритата”, “сенчестата” или направо “подмолната” икономика, съжителстваща редом с първата, социалистическата, законната икономика в недрата на съветския обществено-политически и икономически строй.

Другите важни отличителни характеристики на това явление беше, че носителите му – както първоначално, така и през доста дълъг период от време – фактически не бяха обособени като някаква отделна обществена класа или дори отделна прослойка. По същество това бяха просто някои от многобройните работещи в непосредствено производителните сектори на промишлеността и селското стопанство. За разлика от останалите, те активно търсеха възможности и използваха времето си преди всичко за дейности, водещи към личното им облагодетелстване и обогатяване. В зависимост от случая понякога въпросните дейности бяха оформявани като “напълно законни”. Други пък бяха “на ръба на закона”, а нерядко – и в открито противоречие с него. Така или иначе, в следващите години един постепенно все по нарастващ брой хора намираха все повече средства и начини да повишават личните си доходи чрез действия, отнасящи ги по един или друг начин към сектора на т.н. “втора”, “сенчеста” или “подмолна” икономика. На практика, това все по-осезаемо оформяше и възраждането на една, първоначално “квази-социална” обществена класова прослойка, с течение на времето приемаща и определен, дребнобуржоазен статут.

Появата и развитието на въпросната, по същество “частнособственическа”, паразитираща “втора икономика” върху организма на социализираната, общонародна икономика и на облагодетелстващия се от нея обществен слой, беше най-вредната, най-разложителната за цялата социалистическа система част от “наследството” от времето на управление преди всичко на Хрущов – но и на това на Брежнев.

Както анализираше и Ленин, безпочвено би било да се очаква , че склонността към “частнособственическа” дейност ще изчезне “веднъж завинаги” с политическата победа на социалистическата революция. Както е известно, на Сталин се удаде чувствително да ограничи както сферите и мащабите на проявите и, така и обществените последствия от нея. При Хрущов и Брежнев обаче въпросната квази-“частнособственическа” инициатива получи такова широко разпространение и такъв разцвет, че по-късно при Горбачов и Елцин вече беше в състояние дори частично да “подмени” цели сектори, преди всичко от непосредствено производителните области на съветската икономика.

“Втората икономика” е явление, което оказа изключително дълбоко зловредно въздействие не само върху непосредственото функциониране на системата на съветската икономика. По същество тя се оказа начина за възраждането и укрепването на частнособственическия начина за извличане на доходи, а оттам – и на считаната едва ли не за “безвъзвратно изживяната” система на капитализма като разпределение и производство.

Втората икономика е дълбоко корупционна и криминална по същността си. Поради това тя намери изключително благоприятна почва за идейното и обществено “маскиране” на природата си чрез изключително активното възхваляване и пропагандиране на достойнствата на капитализма – при това в най-откровените му “неолиберални”, от нищо неограничавани и “стеснявани” чисто експлоататорски измерения. Естествено беше и именно въпросният криминално-“неолиберален” конгломерат да стане и най-активния вътрешен източник за неограничено финансиране – а и за непосредствено организиране на всевъзможни антисоциалистически кампании и прояви, целящи първоначално само привидното “социалдемократизиране” на Партията и държавата, а впоследствие и цялостното разрушаване на социалистическата система.

По-късно в настоящата глава ще се върнем отново към тези въпроси и ще анализираме по-подробно различните аспекти на тези унищожителни последствия от съществуването на “втората икономика”. Преди това обаче считаме за необходимо да запознаем читателите с дефинициите за нея в изследователската литература като специфично обществено-икономическо явление. Ще разгледаме и различните конкретни форми и прояви на нейното съществуване и функциониране, укрепване и разрастване, размерите и мащабите на дейността й.

В книгата си се придържаме към определението, според което “втората икономика” представлява вид икономическа дейност, целяща получаване на частни придобивки и печалба, както със законни, така и с незаконни средства. Всъщност, това е и определението, което дава на въпросното явление и Грегъри Гросман, автор на излязлото още през 1977 год. може би най-значително изследване на този проблем.Основните му изводи в общи линии се споделят и от голяма част други сериозни анализатори на тази тематика. (5)

Включването както на законни, така и на незаконни действия с цел лично обогатяване в периметъра на “втората икономика” е от особено значение за добиването на вярна представа както за същността и, така и за гамата от специфични обществено-политически последици от съществуването и функционирането и.

От една страна безспорно е, че всеки вид дейност, целяща частнособственическо обогатяване, неминуемо поражда и стимулира ценности, идеи и обществени отношения, различаващи се от тези на присъщата при социализма определящо колективна икономическа дейност.

В този смисъл при определени положения “втората икономика” може да се превърне и в източник на заплаха за социализма. На времето това ясно се осъзнаваше както от Ленин, така и от последователите му при вземане на решението за въвеждане на “новата икономическа политика” (НЕП-а) в изнемогващата от икономическа разруха Съветска Русия. Кубинците също си даваха сметка за този вид опасности, свързани с техния т.н. „специален период“ на насърчаване на чуждите инвестиции и частната стопанска дейност.

Включването както на “законни, така и на незаконни средства” в определението на “втората икономика” не е равносилно на поставяне на отрицателен знак и пред двете страни на тази дефиниция. Естествено беше, например, заетите с решаване на предимно най-жизненоважните проблеми на общественото развитие, на изцяло обществените отрасли на социалистическата икономика, дори просто технически да не съумеят да обхванат и такива дейности като различните дребни поправки, услугите или дребностоковия обмен. В този смисъл във всяка социалистическа страна съвършено законово съществуваха и дадени обеми частна икономическа дейност.

Практикувани в определени сфери и мащаби, тези дейности просто заемаха полагаемото им се и неоспорвано от никого естествено място в цялостния спектър на съответната икономика. Съветският съюз не беше някакво изключение от това общо правило. За периода 1950-1985 години обемът на законната частна икономическа активност там дори намали относителния си дял спрямо общия обем на обществения сектор. В същото време обаче значително се разшири както размерът, така и относителният дял на незаконната частна икономическа дейност. И именно тази тенденция имаше изключително разложително, а в крайна сметка – и унищожително въздействие върху цялата социалистическа система и стопанство.

Влизащите в разрез с постановките на закона сектори на “втората икономика” от рода на т.н. “черна борса” и прочие, не са, разбира се, изключителен “прерогатив” само на социалистическите страни и общества. В условията на капитализма незаконната икономическа дейност заема такива форми като, например, проституцията, подправяне на съответните отчети с цел избягване на данъци, продажбата на наркотици, нерегламентирани лекарства, контрабандни спиртни напитки. През първите десетилетия на ХХ-тия век, когато в САЩ действаше “сухия режим”, “черният пазар” на спиртните напитки там придоби чудовищни размери. По-късно, в годините на Втората световна война същото се случи и при продажбите на автомобилни гуми, захар и други дефицитни стоки, включени в установената тогава купонна система.

При социализма, който по принцип поставя в определени граници частната стопанска дейност, “черният пазар” е още по-голям потенциален проблем. Освен това съществува опасност той да бъде и допълнително усложнен поради обстоятелството, че в социалистическите страни потребителското търсене на редица стоки често надхвърля обема на предлагането. Причините за това трябва да се търсят във факта, че социалистическите революции често избухваха и побеждаваха в страни със слабо развита икономика или поради налаганата от външни фактори необходимост от повишено внимание към отбраната и сигурността. Последното, от своя страна, пък ограничава обема на капиталовложенията, насочени към производство на стоки за широко потребление. При това положение обикновено се прибягва до купонна система на разпределение, при което продължителното чакане на дълги опашки става обикновено явление.

На този фон, като неписано правило, колкото по-дълъг е списъкът на дефицитните стоки, толкова по-голяма става съблазънта от различни начини за “заобикаляне” на законите. Обикновено реакцията на социалистическите общества спрямо този вид “съблазни” се изразява в засилени образователни и възпитателни кампании, както и в “затягане” на законовите ограничения спрямо нерегламентираните частни икономически дейности.

Ако наличието на “черен пазар” в страни със слабо развита икономика се възприема, общо взето, повече или по-малко спокойно от по-голямата част от икономистите по света, то съществуването и разрастването на “втора икономика” в държава като Съветския съюз предизвика нещо далеч по-силно от просто учудване, както сред марксистите, така и сред изследователите със съвършено други идеологически ориентации.

В голяма степен това се дължеше и на обстоятелството, че дълго време просто нямаше каквито и да било сериозни научни изследвания, посветени на процесите и явленията в тази област. В излезлия през 1948 год. труд на британския марксист Морис Доб, посветен на “Икономическото развитие на Съветския съюз след 1917 година” не се споменава нищо по този въпрос. Той не беше и подобаващо засегнат и в разширеното и преработеното му издание, излязло от печат през 1966 год. – с изключение, може би, на споменатите там два случая на “черноборсаджийство” през 1920 год. (6)

Същото беше и положението в съветските научни изследвания. С изключение на Т. И. Корягина, за която стана вече дума в началото на настоящата глава, до 1980 год. практически никой друг съветски икономист не обърна сериозно внимание на проблемите, свързани с функционирането и разрастването на “втората икономика”. (Това едва ли следва да се възприема като изненада, като се вземат предвид изнесените красноречиви факти през 1989 год. в изследването на Андерс Аслънд, озаглавено “Борбата на Горбачов за икономическа реформа”. Според някои от тях от 1960 год. насам три от четирите водещи съветски икономически научни института са били ръководени от привърженици на теориите и практиките на т.н. “парично-стокови отношения” – тоест, на “пазарната икономика”.) (7)

В нито един от излезлите през тези години повече или по-малко фундаментални трудове и изследвания на известни съветски икономисти не се дори споменава каквото и да било за т.н. “втора икономика”. В това отношение могат да се посочат книгите на Л. Леонтиев, “Кратък курс по политическа икономия”; Г. А. Козлов (ред.), “Политическа икономия на социализма”; Г. С. Саркисянц (ред.), “Съветската икономика – постижения и перспективи”; П. И. Никитин, “Основи на политическата икономия”; Юрий Попов, “Очерци по политическа икономия” и др. (8)

В последните си размисли по “Икономическите проблеми на социализма в Съветския съюз”, публикувани през 1952 год., Й. В. Сталин обръща специално внимание на продължителното съществуване на частно производство на стоки за широко потребление в редица провинциални райони. Обаче и той не прави дори и намек за евентуалните опасности за социализма в резултат на функционирането на частнособственически сектор в социалистическата система. Вероятно причините за това се коренят в изключително ограничените размери на подобен род явления по онова време. (Тази информация се съдържа в публикуваната през 1972 год. книга на Брус Франклин “Сталин – какъвто е”. (9)

Кратък анализ на състоянието на “черния пазар” с чужда валута в СССР се съдържа в излязлото през 1961 год. изследване на американския икономист Виктор Перло, озаглавено “Как работи съветската икономика”. Той обаче също е склонен да разглежда това явление преди всичко като нещо много ограничено и временно. В тази връзка Перло цитира и изказване на тогавашния първи заместник министър-председател на СССР Анастас Микоян, според което “черният пазар” е “шепа мръсна пяна, изплувала на повърхността на обществото ни”, която “не може да се определя като тенденция, заслужаваща вниманието ни”. (10) Дори новата книга на Виктор и Елен Перло, излязла през 1980 год., върху съветската икономика, предлагаща откровена и информативна дискусия на някои въпроси, отново загърбва проблемите на “втората икономика”. (11)

На фона на това почти пълно пренебрежение на въпросната тематика от мнозинството както марксистки, така и буржоазни изследователи, все пак през 70-те години в света се оформя група учени с най-различна мирогледна и политическа ориентация, които проследяват сериозно и внимателно развитието на тези явления. Някои от тях са от СССР, други от САЩ и Западна Европа, трети са дори специални агенти на ЦРУ.

В резултат на този интерес, по силата на обща инициатива на Грегъри Гросман (Калифорнийския университет) и Владимир Тремл (Университета Дюк), от 1985 год. започва редовно издание на съвместни периодически сборници върху “втората икономика” в СССР. В рамките на тази инициатива, за периода 1985-1993 години бяха публикувани 51 изследвания от 26 автора , активно работещи по темата. Повече от половината от тях са посветени на положението в СССР по времето на Брежнев. Значителна част от първичната информация се базира на данните, получени от анкети и изследвания на мненията и настроенията на 1061 семейства, напуснали СССР от 1971 до 1982 години. (12)

Заедно с това, благодарение на въпросната съвместна инициатива на университетите Бъркли и Дюк беше съставена и една доста обширна библиография на основните западни езици, съдържаща 269 изследвания на различни аспекти на “втората икономика” в Съветския съюз и страните от Източна Европа. (13) Успоредно с нарастването на броя на изследователите, работещи по този въпрос, все повече се засилваше и реалното му присъствие и влияние в цялостния обществено-политически и икономически живот на тези страни.

Що се отнася до съществуващото в Съветския съюз законодателство, то по принцип не допускаше наличие на много видове частна икономическа дейност. Освен в случаите на оказване на помощ в дома и семейството, то забраняваше използването на каквато и да било форма на наемен труд. Не се разрешаваше и продажбата или препродажбата на стоки с цел извличане на допълнителна печалба, забраняваше се търговията с чужденци, притежаването на чужда валута, практикуването на търговска дейност за лично облагодетелстване.

В резултат на всичко това не съществуваха реални, законно утвърдени възможности за експлоатация на чужд труд. Заедно с това, както вече отбелязахме и преди, социалистическия обществен строй в СССР и съветското законодателство допускаха в определени рамки практикуването на някои видове частна икономическа дейност. По тази причина по-голямата част от тази дейност, създаваща конкретни материални блага, предоставяща определени услуги и прочие, така или иначе оставаше “на светло” и функционираше в рамките на закона. (Заедно с това съществуваха и случаи на преминаване на едни или други сектори “на сянка” и ангажиране с полулегални или дори откровено незаконни начинания.)

Съветското законодателство, например, даваше възможност на хората, заети в колективите или държавните селски стопанства, да имат и частни селскостопански участъци, ненадвишаващи площ от ѕ акра *. Често подобно право се предоставяше и на лица, незаети непосредствено в селскостопанското производство.

* acre – акър = ~4 дка. – Бел. пр.

По статистически данни, през 1974 вече почти 1/3 от общия за страната брой работни часове в селското стопанство са били положени в частните участъци. Това е съставлявало почти 1/10 от всички работни часове за цялата икономика.

Пак според същите данни по това време работещите на участниците за лично ползване са давали и почти ј от общата селскостопанска продукция в Съветския съюз.**За реализиране на продукцията от частния сектор беше създадена системата на т.н. “кооперативни пазари”.

** Най-вероятно тук става дума по-скоро за стоковия дял от продукцията – т.е. онзи, който се изнася непосредствено на пазара – а не за общия  и обем, голяма част от който стигаше за нестоковото обезпечаване на основните потребности на страната и гарантираше изхранването на населението и. Очевидно, по някакви причини – както в СССР, така и в другите социалистически страни от Източна Европа – тези въпроси така си и останаха неизяснени напълно. – Бел. пр.

С течение на времето тази система се активизира все повече и повече. Заедно с това обаче дори самото и название като че ли олицетворяваше съществуващия компромис или дори вътрешно противоречие, тъй като предлаганите на тези пазари стоки идваха предимно от участъците за частно ползване. Въпросното противоречие, както изтъква и Гросман във вече споменатото изследване, се проявява и на други етапи от производството на тези стоки. Така например, практически невъзможно е да се предотврати или отдели използването на семена, торове, вода, фуражи, машини, горива, транспорт и пр. в частното стопанство, тъй като последните по принцип са обща, социализирана собственост. (14)

В Съветския съюз беше широко разпространено и притежаването на частни жилища. Според данните на Гросман към средата на 70-те години половината от населението на страната живее в собствени жилища – ј от живеещите в градовете са притежавали жилищата си. Частните жилища, дори и да са напълно разрешени от закона, също могат да се използват като база за частни икономически дейности, които вече влизат в противоречие с него – например, получаване на ненормиран наем, незаконно жилищно строителство и ремонтни услуги, отклоняване на строителни материали от обществения сектор за частни цели, подкупване на длъжностни лица и пр.

Съвсем легално във времето, извън редовните си обществени задължения, професионалисти като лекари, стоматолози, учители, специализирани преподаватели можеха да продават уменията си и да извършват частни услуги.

Естествена практика в извънградските райони беше дейността на различни видове занаятчии, които помагаха при ремонт на къщите или извършваха други необходими дейности, предимно от битов характер. На частни начала можеше да се извършва дори търсенето на злато и други полезни изкопаеми при условие, че намерените находки се продават на държавата. Продажбата на употребявани лични вещи също беше положително регламентирана от закона. (15)

Легалната частна икономическа дейност по принцип не беше някакъв особен проблем в СССР. При това, до идването на Горбачов на власт относителният и дял в общия национален продукт на страната показваше трайна тенденция към намаляване (макар и в същото време да нарастваше като абсолютен обем). Според Гросман, през 1977 год. този дял е бил само 10 % от съвкупния вътрешен продукт при 22 % за 1950 год., например. В същото време обаче – ако се отчете колко пъти е нараснал през същия период съвкупният вътрешен продукт на Съветския съюз – ще се добие по-ясна представа както за обема, така и за значението на частната стопанска дейност в страната, разрешена от закона.

Все по-големи проблеми – особено след 1950 год. – се създаваха обаче от явно разширяващата се и добиваща все по-голямо разпространение практика на незаконното печалбарство. Тя се изразяваше в голямо разнообразие на конкретните си проявления и постепенно проникваше във всички области на обществения живот. Границите на това разнообразие се определяха от степента на изобретателността или въображението на конкретните участници във “втората икономика” или “икономиката в сянка”.

Заедно с това, най-широко разпространената форма на незаконна икономическа дейност беше кражбата от държавата. Тя се вършеше непосредствено на конкретните работни места и в реално съществуващите държавни, обществени, стопански и други организации. Гросман описва този процес по следния начин:

“Селянинът краде фураж от колхоза, за да храни собствените си животни. Работникът краде материали и инструменти, с които после върши собствената си “странична” дейност. Лекарите крадат лекарства, шофьорите – бензин, а понякога използват обществените коли за частни превози или като “собствени таксита”; към “черния пазар” се отклоняват цели камиони дефицитни стоки и материали; строежът на вили или основният ремонт на частни жилища се извършва изцяло с държавни материали; за държавна сметка се набавяха резервни части и се ремонтираха частни коли… и т.н.” (17)

Наред с тези ширещи се практики на дребни присвоявания се осъществяваха и добре организирани систематични кражби “на едро”. Като правило извършителите им бяха постоянно действащи професионални “престъпни банди”, способни да осъществяват дръзки, големи “удари”. Тук имаме предвид предумишлените опити за кражби на едро от страна на разни стопански ръководители, които представяха големи количества стоки като “развалени”, или “повредени” с оглед пренасочването им към “черния пазар”. Широко разпространение добива и практиката отговорниците и служителите в държавните складове да отделят “настрани” част от най-търсените стоки. По този начин те си осигуряваха солидни допълнителни доходи било от “тлъсти рушвети”, подавани от “специални клиенти” или пък от последвали директни продажби на “черния пазар”. Стоките с дълготрайна употреба – например, леките коли, за които се чакаше с години – също предоставяха добри възможности за получаване на подкупи, както и за следващи спекулации предвид, например, препродажба на по-високи цени. (18)

Възможности за реализиране на нерегламентирани от закона печалби предоставяха и сферите на услугите, ремонта, поддръжката и дори собствена производителна дейност. Ремонтите на жилища и на леки коли, шивашките услуги, смяната на мебелировката, строителството на частни жилища, извършвани по незаконен начин, се превръщаха в източници на значителни нерегистрирани доходи. Като правило, извършването им се осъществяваше предимно с държавни материали и в работно време – т.е. време, отчитано като “присъствено” на редовната месторабота.

Осъществяването на частни печалби чрез незаконна производствена дейност често вземаше размерите и мащабите на истински “подмолен” капитализъм в най-прекия смисъл на думата. “Подмолните” капиталисти инвестираха капитали, често пъти организираха истинско широкомащабно производство и продаваха произведеното на “черния пазар”.

Според Гросман артикулите, произведени по такъв начин, най-често са били различни търсени стоки за широко потребление – “определени видове облекла, обувки, домакински потреби, украшения и пр.

Този вид частна икономическа дейност се извършва зад фасадата и с възможностите на промишлени или селскостопански предприятия, които са държавна или обществена собственост. Провеждането на този вид “операции” е включвало и даване на големи подкупи на официални служители в съответните предприятия, за да осигурят нужното “прикритие”. (19)

Показателни в това отношение са изводите на съветския юрист Константин Симис в книгата му “Корупцията в СССР – тайният свят на подмолния съветски капитализъм”, излязла през 1982 год. в САЩ. Обобщавайки впечатленията си като адвокат на много видни подмолни бизнесмени през 70-те години, той изтъква, че в страната е “функционирала система от голям брой фактически частни предприятия” наред с официалната икономика и за нейна сметка.

На базата на обществени ресурси за частни цели са били произвеждани стоки, възприемани като дефицитни – трика, определени видове обувки, слънчеви очила, модни чанти и други. В промишлени мащаби е презаписвана и предлагана западна музика. Според Симис в тази система е имало както фактически “собственици”, така и “цели семейни кланове с многомилионни състояния, контролиращи десетки предприятия”. (20)

Предлага се вече цяла поредица от сериозни публикации, предоставящи доста пълна картина на мащабите и разпространението на “втората икономика” по времето на Брежнев. През септември 1985 год. излиза изследване на Владимир Тремл, озаглавено “Покупката на храни от частния сектор в градските зони на СССР”. Според включените в него данни обемът им е възлизал на 35.5 милиарда рубли годишно. (21) При изпълнение на фризьорско-бръснарски услуги в съответните държавни предприятия пък “системно са били вземани толкова високи подкупи”, че – според заключението на Гросман – “този отрасъл почти цялостно е преминал в сферата на “втората икономика” (22) (“Бръснарски “поглед” към съветската “втора икономика”. Такова е и заглавието на конкретното му изследване, публикувано в съвместното издание на университетите в Бъркли и Дюк през декември 1985 год.)

“Алкохолът в съветската “подземна икономика” – това е названието на друго специализирано изследване на В. Тремл. Според него общата стойност на вина, бира и други алкохолни напитки, произведени от грозде, плодове и други суровини – заедно с незаконно препродаваните на завишени цени държавно произведени напитки – плюс стойността на количествата етанол, откраднат за частни производства през 1979 год. – е възлизала на 2.2 % от целия вътрешен продукт на страната. (23)

(Разбираема е общата логика на авторите на тази книга. И все пак може би по-уместно би било да се дадат отделно стойностите на изброените по-горе производства. В редица случаи личното производство със сигурност е използвало и обществени ресурси и време. В други обаче то е свързано и със значителни лични усилия, в него са вложени труд и лично време на цялото семейство. Освен това, тъй като тук отново става дума предимно за пазарна, парична, стокова стойност, при личното стопанство при онези условия тя едва ли би могла да бъде сравнена със стойностите на директните кражби и присвоявания, за които става дума след това. – Доп. на пр.)

Конкретните примери за мащабите на преките кражби на бензин и други горивни материали се съдържат в изследване на Михаил Алексеев “Черният пазар на бензин в СССР” (април 1987 год.). Според него, в края на 70-те години от 33 % до 65 % от всички покупки на бензин в градските райони на страната са били за сметка на количества, широко предлагани от шофьорите на различни видове служебни коли и обществен транспорт на цени, по-ниски от държавните. (24)

В друго изследване на същия автор, посветено на “Съотношението между стойностите на вложените средства и получените наеми от частното жилищно настаняване в СССР”, се изчислява, че от незаконни наеми през 1977 г. са били получени около 15 милиона тогавашни рубли. (25)

Кимбърли Нойхаузер (“Втората икономика в погребалното обслужване”, февруари 1992 год.) пък посочва, че за подкупи, църковни служби при погребения и пр. е платено над 4 пъти повече от държавните такси за такива случаи. (26)

В “Незаконният пазар на наркотици в СССР в края на 80-те години” (ноември 1990 год.) на Кимбърли Нойхаузер и “Пазарът на проституцията в СССР” (ноември 1989 год.) на Клифърд Геди подробно се изследват тези две особено важни направления на “Втората икономика в годините на “перестройката”. (27)

Марина Курчикян специално изследва начините на работа на “втората икономика” в системата на обществения транспорт в Съветска Армения. Тя ги окачествява като “характерни и типични” за същото явление в цялата страна. Разглежданите начини са подробно описани в студията и “Преобразуването на “втората икономика” в неформална такава”, включена в редактирания от нея и Алена В. Леденьова сборник “Икономическата престъпност в Русия”, издадена през 2000 год. едновременно в Хага, Лондон и Бостън (САЩ) от Международното издателство на юридическа литература “Клувер”.

В студията се описва как шофьор на автобус, например – чиято заплата е доста над средната за страната – си “докарва” от пътниците допълнителен доход, превишаващ тази заплата. Той събира непосредствено от пътниците сумите за превоза, а отчита билети за много по-ниска сума от получената. За да избегне престоя в гаража за ремонт или поддръжка, той предпочита лично да заплати на някого за извършване на нужните дейности. Шофьорът често лично осигурява дори горивото, което по онова време е било по принцип на ниска цена. Според изчисленията на Курчикян, общият чист доход на такъв шофьор – след отчисленията на всички разходи, направени от него за гореописаните операции – в крайна сметка е от 2 до 3 пъти повече от месечната му заплата. По-нататък авторката изтъква, че към края на 80-те години – в резултат както на обективни икономически проблеми, така и поради някои от реформите на Горбачов – едва ли не “цялото” население се оказва въвлечено по един или друг начин в механизмите на “втората икономика”. Нищо чудно, че последната се превръща в “преобладаваща” и господстваща сила и фактор в целия процес на разпределение и насочване на решаващата маса стоки и услуги” (28)

Но какви са били действителните размери на “втората икономика”? Редица изследователи търсят отговор на този въпрос на базата на най-различни методологически подходи и схеми. По-голяма част от тях обикновено се съмняват в данните, използвани от другите – включително и официалните данни за развитието на СССР както преди, така и след 1989 год.

Но всички специалисти единодушно твърдят, че през последните 30 години от съществуването на СССР “втората икономика” в страната е нараствала с ускоряващи се темпове.

В съвместното си изследване “Ръстът на “втората икономика в СССР и въздействието и върху цялата система” Тремл и Алексеев, например, подробно анализират съотношението между официално заработените доходи на населението в някои райони на Русия в Украйна и паричните суми за потребление и спестявания на същото население през същия период от време. Те забелязват, че от 1969 до 1989 години съотношението между тези две финансови категории все повече е намалявало, докато накрая общият обем на разходите и на спестяванията постепенно е започнал да превишава официалните доходи. Като анализират това явление, Тремл и Алексеев правят предположението, че то е следствие от нарастването на нерегламентирано получавани доходи. На тази основа, без да привеждат някакви други данни и доказателства, те формулират и заключението за “бърз ръст на “втората икономика” през периода 1965 – 1985 години” (29)

Въз основа на анализ на статистическите данни за икономическото развитие на СССР, публикувани след 1991 год. Бюнг-Йон Ким (Byung-Yeon Kim) издава през януари 2003 год. изследване, озаглавено: “Мащаби и динамика на конкретното присъствие на “втората икономика” в живота на съветските домакинства”. В него той също стига до заключението, че “за времето от 1969 год. до 1991 год. абсолютният и обем несъмнено се е увеличил.” (30)

През 1990 год. издателство “Правда” публикува “Труд на ведущите съветски изследователи на “втората икономика” (31), в който Т. И. Корягина, научен сътрудник в Института за икономически изследвания към Държавния комитет за планиране на СССР, анализира “втората икономика” в изследване, озаглавено “Сенчестата икономика в Съветския съюз”. В анализа си тя използва методология, сходна с тази на Тремл и Алексеев. Тя също сравнява месечния общ обем на официалните доходи с месечния размер на разходите и спестяванията. Посочените от нея данни потвърждават изводите както за общия ръст, така и за стабилната тенденция на разпространение на “втората икономика”.

Нарастване на месечните доходи, сравнени с нарастването на общия обем на месечните разходи за стоки/услуги и на спестяванията

Тъй като Корягина използва данни, отнасящи се до цялата съветска икономика, тя стига до заключението, че “втората икономика расте по-бързо от официалната икономика. Според нея, ако за периода между началото на 1960 год. и този на 80-те години стойностите на общия национален доход и разходите за стоки на дребно и услуги са нараснали съответно 4-5 пъти, то цялата “втора икономика” е нараснала общо 18 пъти. (32)

И все пак, независимо от заключенията на всички изследвания за нарастване на “втората икономика”, истинските и размери на практика не могат да се измерят точно. Икономисти с различни идеологически предпочитания както от САЩ, така и от СССР, са единни в изводите си за невъзможността да бъдат изчислени размерите на “втората икономика” в сравнение с общия обем на икономиката в страната.

Част от причините за това са свързани с различните определения на явленията в тази област. Неформална”, “сенчеста”, “втора”, частна”, “подземна” или “черноборсаджийска” икономика и прочие – с тези названия далеч не се изчерпва дългия списък на съществуващите определения.

За едни изследователи “разделителната линия” между двата вида явления е тяхната законност или незаконност. За други “втората икономика” е синоним на частнособственическа дейност. За трети от значение е нелегалният, подмолен характер на този сектор.

Съществуват дори предложения точните очертания на процесите и явленията на “втората икономика” да бъдат изчислени чрез сложни математически модели, близки до моделите, с които физиците и астрономите на времето са открили и изчислили орбитата на Плутон чрез изучаване на колебанията на орбитите на съседните планети.

На базата на макроикономически данни от съветската икономика, Корягина прави изчисления, според които годишната стойност на нелегалните стоки и услуги е нараснал от приблизително 5 милиарда рубли от началото на 60-те години до 90 милиарда рубли към края на 80-те.

През 1960 год. съветският национален доход е бил 145 милиарда рубли, изчислен в текущи цени.

През 1988 год. той вече е бил 422 милиарда рубли, а през 1990 год. – 701 милиарда. Това означава, че относителният дял на “втората икономика” се равнява средно на 3.4 % от общия национален доход за 1960 г., на 20 % за 1988 г. и на 12.8 % за 1990 год. (33) (Значителният спад през 1990 год. се дължи на легализирането на много дейности, считани дотогава за незаконни.)

Пак според изчисленията на Корягина общият обем на натрупаните по незаконен път лични спестявания възлиза на 200-240 милиарда рубли или те са около 20-25 % от цялото лично притежавано богатство. (34)

Данните на Корягина отразяват обаче само доходите, получени по незаконен път. За да се добие по-пълна представа за общите доходи от частната икономическа дейност, към нейните цифри трябва да се прибавят и данните за размерите и на легалната частна дейност. Това означава, че обемът на цялата частната икономическа дейност ще е поне с 10 % по-висок, тоест, ще възлиза на 30 % от общия доход през 1988 год. и на 30-35 % от общата сума на личните спестявания през същата година.

Ако се извърши съответното допълнение към данните на Корягина, ще се получи резултат, сходен с направените изводи от Грегъри Гросман, признат за най-голям авторитет в САЩ в тази област, в изследването “Тайната приватизация – разширяв