Независимо от това, че текущата криза е следствие от системната криза на капитализма, да излязат от нея се опитват тези, които искат да принудят обикновените хора да я платят. Правителството орязва социалните плащания, което пък влошава положението. Кризата на свръхпроизводство се разраства. По начало капиталистът, за да получи печалба, трябва да продаде всичко произведено. А доходите на населението, на което той трябва да продава, през цялото време намаляват. Потребителите вече не са способни да изкупят всички стоки. Пълнейки складовете, капиталистите се лишават не само от свръхпечалбите, но и остават без възможността да започнат нов производствен цикъл. Те уволняват работниците и закриват предприятия. Но най-важното, не плащат данъци. Държавата още по-бързо се приближава към банкрута. И вместо да се опита да поправи каквото е възможно, отново орязва социалните разходи и разпродава на безценица предприятията си – чрез приватизация. Приватизацията окончателно лишава държавата от доходи и банкрутира. Тя решава моментната задача, а какво ще стане след това? Но буржоазните министри не се интересуват от това. Те живеят ден за ден.

Израелското правителство приватизира всичко подред, всичко което му попадне под ръка. Първоначално рязко се орязват финансирането на обектите, а след това започва да крещи, че те в такъв вид те са опасни за обществото. Е, а решението за приватизация-правилно! Частният собственик, разбира се, ще се погрижи бързо за безопастността.

Не случайно един от основните лозунги на масовите израелски протести беше лозунга – „Отговорът на приватизацията е революция!” Но правителството не обръща внимание на мирните протести, и не смята да се вслуша в гласа на народа, търсещ социална справедливост. То продължава политиката на конфронтация с народа. За приватизация се подготвя железопътният транспорт. Напоследък рязко се орязва финансирането му. А сега е обявен за аврийно-опасен. Започна приватизацията. Работническият комитет прие решение за стачка. Съдът я обяви за незаконна. Необходима е солидарността на цялото общество, иначе ще бъде късно”.

Не отдавна железничарите отново стачкуваха. Преговорите на стачният комитет с администрацията и министерството на финансите влязоха в задънена улица, и работническия комитет обяви за началото на стачни санкции. Провсъюзът на работниците от израелската железопътна компания се обяви за стачката, независимо от постановлението на съда по трудовия конфликт, обявил стачката за „необоснована”.

Конфликтът между работниците от компанията „Ракевет-Исраель” и министерството на транспорта започна след като министърът Исраел Кац („Ликуд”) заплаши държавната компания с приватизация, под предлог за осигуряване на безопастно движение. Преди това беше рязко орязано финансирането на тзи същата безопастност на  движението.

Като „лекарство” против авариите министърът на транспорта се разпореди за предаването на някои функции на „Раквет-Исраель” в частни ръце, независими нито от дирекцията на компанията, нито от профсъюза на нейните работници. Против това накрая се обяви профсъюза.

Нещо повече, министерството се „загрижи” за пътниците. За да компенсира „неудобствата” на пътниците, свързани със справедливата стачка, министерството на транспорта нае автобуси, които превозваха пътниците вместо влаковете.

Железопътната администрация нарече поведението на железничарите позорно и ги обвини в пренебрегване на интересите на пътниците.