Грандиозна демонстрация на надеждата и борбата

   На 17 септември завърши с голям успех тридневния 37 фестивал на Комунистическата младеж на Гърция (КМГ). Фестивалът се състоя в парка, който сенамира в западния район на Атина, където живее работническия слой от населението. Десетки хиляди трудещи се, основно младежи, студенти, млади работници, безработни, взеха участие в мероприятията на фестивала на КМГ. Беше организиран концерт с участието на известни певци, както и на самодейни музикални групи, бяха поставени театрални спектакли, бяха проведени политически дискусии ( например, за капиталистическа- та криза и изхода от нея, който предлага КПГ, за уроците на Парижката Комуна и др.).

На фестивала работеше голяма книжарница, където можеше да се намери най-прогресивните политически книги, художествена литература, бяха организирани също и изложба за историята на КПГ, за 140-та годишнина от Парижката Комуна, бяха показани филми на актуални теми, а за децата бяха снабдени детски площадки за игра иразвлечения. На фестивала тази година беше създаден младежки град, в който взеха участие 24 делегации на комунистическите младежи и антиимпериалистическите организации от цял свят.

На 17.09.2011г. по време на фестивалът се състоя мащабен политически митинг, на който говори Генералния секретар на ГПК Алека Папарига.

Генсекът на ЦК на КПГ отбеляза, че новото поколение млади комунисти, които, независимо от това, че са родени и живеят в условията на антикомунистическа истерия, очерняне на социализма, който познаваше 20 век, съзнателно се борят за бъдещето си – за социализъм. Тя подчерта специалния раздел от резолюцията на 18-я конгрес на КПГ, който дава основание за отговор на въпроса: „защо в социалистическите страни победи контрареволюцията”, въоръжил с нова сила комунистите от Гърция в борбата им с капитализма, с прогнилата система, която която става все по-дива и не може да се реформира в интересите на народите.

Алека Папарига отбеляза, че „скоро ще се появи вторият том на „Историята на КПГ”, която ще запознае със сведения и ще даде отговори на въпросите за историческия период от 1949 до 1968 години, и който ще стане безценно оръдие не само за комунистите, но и за тези, които ще пожелаят да се запознаят със съвременния период на гръцкия капитализъм, с международните икономически процеси на този период”.

Генсекът на ЦК на КПГ подчерта, „борбата, разгоряла се в редовете на работническото и народното движения, днес се намира на много по-високо ниво в сравнение със 70-те и 80-те години.

Необходимо е, доколкото е възможно, коренно да се подобри съотношението на силите в работническото движение, в движението на самозаетите и бедни селяни, в студентското движение. Върху този въпрос всички ние трябва да отделим специално внимание – това е ключът към бъдещите събития.

Всички партии в нашата страна, независимо от разногласията и противоречията между тях, се позовават върху кризата на системата. Тоест на практика признават, че буржоазната политическа система не може да убеди народа, както това беше в миналото, в необходимостта от реализирането на меморандума, в необходимостта да се жертват заради дълга и банкрута.

Те се паникьосват пред предстоящите социални взривове, които ще поставят под съмнение буржоазната законност и парламентарните илюзии.

Ние сме длъжни да преодолеем нашите известни недостатъци и слабости и да направим така, че недоволството на голямата част от работническата класа, трудовия народ да прерасне в организирана борба за сваляне на буржоазната власт, за установяване властта на работническата класа и нейните съюзници.

В борбата за народна икономика, която ще превърне богатсвата на страната в обществена собственост, ще се използват съществуващите мощности за растеж на народното благосъстояние, освобождавайки страната от ЕС и НАТО”.

Алека Папарига напомни за политическото предложение на КПГ, уповавайки се на националните възможности на страната, задавайки си въпроса: „В същото време, когато Гърция разполага с важни ресурси, когато тя и сега даже заема 25 място в списъка на богатрите страни, нима можем да се примирим днес със намаляването на работните заплати и пенсиите, с прекратяването на изплащането на заплатите, със съкращаване на разходите за лекарства и диагностика на болните?”

Генсекът на ЦК на КПГ засегна въпросът за безрезултатните и безпътни предложения на опуртюнистичните сили в Гърция, твърдящи, че „прогресивните леви правителства” ще могат чрез преговори да намалят дълга и да отменят меморандума, без да се засяга монополистическата собственост и капиталистическата система. Тя си зададе въпросът: „Нека последователите на такава политика ни кажат, в коя страна са станали такива политически промени, могли ли са някъде да се климатизират, и не е ли имало регрес?”.

Алека Папарига приведе исторически примери с правителствата на „революциите на карамфилите” в Португалия, на героя-идеалист Алиенде в Чили, правителството на Сандинистите в Никарагуа, отбелязвайки, че тези правителства бяха сформирани „в период, когато международното съотношение на силите беше много добро в сравнение с днешното, а вътрешното беше много динамично, което остана неизползвано, понеже работническите класи не можеха или не бяха призвани да изиграят ролята си”.

Генералният секретар на ЦК на КПГ засегна и неотдавнашните т.н. левоцентристки правителства в Европа, където в някои случаи участваха и комунистически партии. Както беше подчертано, „тези правителства с нищо не се различаваха от либералните и десноцентристки, даже и в тяхното отношение към империалистическата война и окупацията”. Тя също засегна противоречията, характерни за боливарския процес във Венецуела и след това добави: „Погледнете политическата ситуация в Кипър. Там президентът е комунист, но страната е затворена в ЕС, и правителството и парламента взимат антинародни икономически мерки, като същевременно се разработва план за свалянето на президента.

А от друга страна, социалистическа Куба успя да остане на краката си сама и в разгара на трудната за нея империалистическа блокада и намеса. Подкрепата не е морален въпрос, това е възможно, когато собствеността и властта принадлежат на народа.

Едно е да загубиш властта или да не я получиш в резултат на неблагоприятно съотношение на силите, а съвсем друго е отказването на работническата класа и нейните зъюзници от завземането на властта.

Фактът, че ние днес говорим за актуалните въпроси за властта, по никакъв начин не отвлича нашето внимание от съществените проблеми на народа, от всекидневния живот на безработните, пенсионерите, самозаетите. Обратно, народът се въоръжава със знания как да премине в контранастъпление и да води по-ефективна борба”.

Генсекът на КПГ, засягайки събитията вътре в ЕС, отбеляза, че са възможни „центробежните тенденции в ЕС”, а също сценарий на политически прегрупирания в Гърция, и подчерта, че разширяването на правата и свободите на хората е неразривно свързано с борбата против антинародните мерки. Тя призова трудещите се „да превърнат в ад живота на правителството на „тройката”” като добави: „и така, въпросът, който задаваме на народа е следният: до кога вие ще живеете под заплахата на шантажа – или ще платиш или ще умреш в бедност?”

Тя отбеляза: „Ние подкрепяме, поощряваме и участваме във всенародното движение, организирано от профсъюзите, масовите организации на жените и младежите, народните комитети, другите организационни форми в движението, основно искане на което е отказа да се плащат допълнителните данъци, а те да се платят от капитала, монополите”.

Говорейки за ситуацията в региона, Алека Папарига отбеляза: „Изостря се антагонизма между империалистите, народът се сблъсква с новата спирала на натинародните войни, насочени и против нашата страна. Нищо не трябва да се изключва в близко време. Ние още веднъж заявяваме, че народите не трябва да си проливат кръвта за интересите на империалистическите конкуренти. Войната за защита на нашите граници е тясно свързана с борбата за работническа – народна власт”.

Днес е очевидно, че се изострят антагонизмите както вътре, така и вън от ЕС, също със САЩ, Китай, Русия и т.н. В епицентъра на конкурентната борба днес е Близкия Изток и Северна Африка. Знаменитата арабска пролет не пристигна, за съжаление, в резултат от народните въстания. И дори там, където се намеси работническото движение, като например в Египет, след това то беше заменено с мъгляви форми под ръководството на буржоазните и империалистически кръгове.

През тези дни ние сме длъжни да бъдем бдителни, понеже се очаква пробив на газовите кладенци от Кипър съвместно с Израел и американски компании. На фона на тези събития се наблюдава опит да се ограничи проникването в региона на Русия и Китай, а Турция ще реализира стремежите си в Егейско море, след като гръцкото правителство вече се съгласи с новите отстъпки от нашите суверенни права.

Ние подкрепяме правото на кипърския народ, Република Кипър да добива своя газ.

Рано или късно възниква класическия въпрос: как да се съчетае борбата за суверенните права с борбата против империализма, с борбата за народна власт?

Рискът се увеличава, когато народите накланят оста в посоката на една империалистическа сила за сметка на друга. Ние сме длъжни да кажем напористо и масово – не! – на т.н. съвместна експлоатация на Егейско море, явяваща се реална опастност от появата на нов план Анан в Кипър. Ние се борим за незабавно признаване на независима палестинска държава. Острите проблеми на нашият регион не ни дава основание да забравим американските и европейските планове, насочени срещу Куба, натискът, жантажът, използвани против този героичен народ, за да започнат да провеждат капиталистически реформи. Ние не забравяме петимата кубински герои, които се намират в затворите на САЩ, за това че разкриха плановете против родината си.

Ние няма да застанем нито на страната на САЩ, нито на страната на Германия, нито на страната на Китай, нито на страната на Русия! Ние няма да станем съюзник на нито един империалист. Ние сме за патриотичен интернационализъм, против космополитизма на капитала”.

Генсекът на ЦК на КПГ призова народа да се бори съвместно с компартията, подчертавайки, че „укрепването на КПГ и КМГ е днешното условие, да се наклони върхът на чашата в полза на народа”.

Източник