Тези дни нашите медии, в по-голямата си част ибрикчии на западните си господари, с неприкрита радост обявиха, че е заловен генерал Ратко Младич – бившият главнокомандуващ на босненските сърби, обвинен в геноцид и престъпления срещу човечеството, затова, че е виновен за смъртта на 7 хиляди мюсолмани по време на войната в Югославия. Дали казват истината е доста съмнително. Та нали това са същите медии, които преди време „гърмяха” за химическите оръжия на Саддам Хюсеин. После се оказа, че такива няма и не е имало. Та нали това са същите медии, от страниците на които четем, че икономическата криза вече отминавала, а всички виждаме, че не е така. Не са ли това същите медии, които и дума не обелват за десетките заговори срещу лидери на независими държави. Само срещу Ф.Кастро – вожда на кубинския народ, са правени повече от 400 опита за убийство. В нашите медии няма нито дума за организаторите им. Казват ли ни тези медии истината за стотиците хиляди цивилни жертви от войните в Югославия, Ирак, Афганистан, а сега и в Либия? Кой хвърля бомбите върху мирните жители на тези страни? Не са ли това истинските убийци и престъпници, които трябва да бъдат изправени на подсъдимата скамейка? Защо тези наши медии не казват нищо за хилядите, станали жертви на негодни ваксини и отровни „лекарства”? Защо не обвиняват тези убийци? А защо се крият виновниците за убийството на народите с храни, претъпкани с консерванти и генно-модифицирани организми? Защо тези наши медии не посочват виновниците за хилядите измиращи от глад и мизерия? Логично е да си зададем въпроса: трябва ли да вярваме на такива медии?

Но кой е всъщност Р.Младич? Той е роден в село Божановичи, република Сръбска на 12 март 1943 г. Завършва училище в Сараево, после работи като стругар, но продължава да учи и завършва военната академия в Белград. През 1992 г. е назначен за главнокомандуващ на босненските сърби. По време на войната в
Югославия се противопоставя решително на силите, които искат нейното разпадане, т.е. изпълнява като военен своя конституционен дълг в защита на териториалната цялост и независимост на своята родина. Баща му Недя Младич е комунист, учасвал в борбата срещу хърватските фашисти – усташите, начело на партизански отряд. Загива в антифашистката борба и малкият Ратко остава без баща. Макар и сирак, израснал в немотия, Р.Младич се изгражда като истински патриот на своята родина. Затова огромното мнозинство от сръбския народ смята Р.Младич за национален герой.

Е, на кого да върваме? На продажните медии или на сръбския народ? Подобно е положението и с т.н. Хагски трибунал. Ще му повярваме, когато на подсъдимата скамейка застанат истинските човекоубийци Буш, Блеър и компания, виновни за смъртта на хиляди невинни жертви. Ще му повярваме, когато там застанат и техните наследници – истинските виновници за кървавата баня в Либия сега.

Владимир Цеков
Източник