Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2011 18:41 - ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО И ЕКСТРАДИЦИЯТА НА ХОАКИН ПЕРЕС БЕСЕР
Автор: archivekp Категория: Политика   
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове:
0



image Задържането на 23 април 2011 година от властите на Венецуела и екстреното екстрадиране в Колумбия на Хоакин Перес Бесер, гражданин на Швеция, борец, журналист, писател и директор на информационната интернет мрежа ANNKOL (Нова Колумбия) е опасно и разобличително събитие.

Борецът с кървавият режим беше екстрадиран от правителството и неговите лидери, провъзгласили се за „революция” и от време на време остро изказващи се против САЩ, „неолиберализма”, и имащи добро, дружеско отношение със социалистическа Куба. От гледна точка на това, тези действия не могат да бъдат оправдани с декларацията на Чавес, че „той се оказал в безизходно положение” поради „червения трион” на Интерпол, и на което основание  те се обвиняват  от „САЩ и Колумбия  за терористи”.

Подобни оправдания не са убедителни. Напротив, те  принуждават да се замислят всички борци и прогресивни хора, които знаят, че така наречената „война против тероризма”, провъзгласена от САЩ, е насочена против народните движения. 62 комунистически партии, участващи в международната среща през 2002 г., своевременно отбелязаха, че „събитията от 11-ти септември станаха повод за атака срещу свободата и правата на народите под предлог за борба с тероризма. Империалистите смятат за терористи всяко движение за съпротива, борещо се против капиталистическата глобализация и антинародните решения, използвани от международните му институти (МВФ, Световната банка, ВТО, и т.д.), както и антиимпериалистичес- ките движения, борещи се против империалистическото вмешателство и войните, против НАТО, всяко обществено и национално-освободително движение, а също борбата срещу диктаторските фашистки режими” (Международна среща на комунистическите и работническите партии. Декларация от 2002 г.).

Кого екстрадираха?

До бягството му от Колумбия в Швеция като политемигрант Бесер беше избран за общински съветник на град Коринто в листата на „Патриотичния Съюз” (Union Patriotica – UP) – законна политическа структора, участвуваща в местните, парламентарни и президентски избори в Колумбия.

Реакционният режим на Колумбия и военизираните отряди на смъртта убиха двама кандидати за президенти от UP, 13 депутати, 8 сенатори, 11 кмета, 70 общински съветници и хиляди профсъюзни дейци, селяни и студенти. Убийствата продължават и сега. Животът на Бесер беше в опастност. В покушението срещу него беше убита жена му.

Правителството на Колумбия смята, че Бесар е ръководен деец на героичната партизанска организация – Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC). САЩ и ЕС смятат тази организация за „терорисична”.

С една дума, Бесер беше пречка за колумбийското правителство, понеже неговата дейност помагаше за разобличаване на ставащото – непрекъснати гонения и убийства.

Размисли за „законността” на екстрадицията

Мнозина твърдят, че срамната екстрадиция на бореца в ръцете на властите на Колумбия е незаконна. Но не в това е същността. Действията на Чавес не трябва да се тълкуват с юридически критерии: изхождайки, били ли са те „законни” и съответстват ли на „международното право” и конвенцията.

Не само за това, че през последните двадесет и пет години международното право се изкривява съгласно интересите на империалистическите държави, но и за това, че то съществено се промени в сравнение с периода, когато то беше резултат от съотношението на силите между СССР и социализма, от една страна, от САЩ и капитализма – от друга. Това ясно проличава при използването на ООН за осъществяване на империалистическите войни и интервенции, а също в постояните промени на международното право в реакционна посока. Например, внедряват се понятия като „тероризъм”, „радикализъм”, „екстремизъм”, които буржоазната власт използва като предлог за разгром на народните движения.

Следователно, тези действия не трябва да се разглеждат в юридически ракурс, още повече, че те бяха предшествувани от екстрадирането в Колумбия на трима борци – партизани, арестувани във Венецуела.

Международното комунистическо, работническо и антиимпериалистическо движение трябва да проучи коренните причини за тази политика и да си направи съответните изводи.

Отказ от действия на линията за конфронтация

Красноречив е аргументът на Чавес, че той екстрадирал бореца едва ли не от „патриотични съображения”, „за да не обвинят страната му в подпомагане на тероризма”. Но в действителност, може ли революционер, да определя интересите на страната си от критериите на буржоазията, в това число и въпроса за „тероризма”?

Тази позиция не е случайна. Тя се предшестваше от изгонването на FARC от „Форума в Сан-Паулу”, в който участвуваха и се ръководеше от много „леви”, „социалистически” партии, намиращи се на власт, както и от движения в Латинска Америка. В документите на 18 конгрес на Компартията на Гърция се отбелязва, че „в Латинска Америка, но и като цяло, се правят опити да се осъди и отхвърли въоръжената борба като за предлог се използва ФARC. Такава политическа позиция, която широко се използва от проимпериалистическите сили, а също от силите на реформизма и опортюнизма, засягат и въоръжената борба против окупацията и съпротивата срещу диктаторските и авторитарните режими. Тя засяга и развитието на революционното движение, правото на самозащита от натиска и оръжията на буржоазната класа и буржоазните политически сили. В същност, такава позиция води до отказ на движението от политическата конфронтация и свалянето”.

Несъстоятелната „антиимпериалистическа” позиция е опасна

Редица партии, участвали във „Форума в Сан-Пауло”, както и партията на Чавес в това число, твърдят, че се борят против империализма, ограничавайки се в това да наричат САЩ „империя”. В същност, тези сили ограничават антиимпериалистическата против САЩ. Те смятат, че империализмът – е „зависимост от чужда държава”, като американските интервенции и ограничаването на националните права. Те не разглеждат империализма като монополистичен капитализъм, като висш стадий на капитализма. Те не виждат, че всички капиталистически страни включени в империалистическата система, не са независими от равнището на тяхното икономическо развитие.

По този начин, тези сили не разбират (или не искат да разберат), че отношението на зависимост в рамките на империалистическата система произлиза от неравномерното капиталистическо развитие и може да бъде променено в полза на народа, само в този случай, ако всяка страна се освободи от оковите на империалистическата система. Тоест, само, ако тя организира икономиката си за удволетворяване на народните потребности, обобществявайки основните средства за производство, приемайки централизираното планиране и създаването на работнически народен контрол. С други думи, те отричат основните закономерности на социалистическата революция и строителство, като например диктатурата на пролетариата. Вместо това те създават друг „социализъм” – „социализъм на 21 век”, който всъщност е още един вариант за управлението на капитализма, което се изразява в стремежа на буржоазните класи в техните страни да се изкачат по-високо в световната империалистическа пирамида.

Те се опитват да го осъществят, като съдават междудържавни капиталистически организации и съюзи, такива като MERCOSUR (Общ пазар на страните от Южна Америка), UNASUR (Съюз на нациите от Южна Америка), ALBA (Боливарска алтернатива за Америка), CALC (Общност на страните от Латинска Америка и Карибския басейн), провел неотдавна първата си предварителна среща.

Тези социално-икономически и политически процеси се развиват и разглеждат сближаването на буржоазните класи в региона. Те показват, че в случая с Бесер не става въпрос за обикновенна „грешка” на Чавес, а за съзнателно решение, хармонично свързано с класовите приоритети на капитала в Латинска Америка. При това, наблюдава се затопляне на отношенията между Венецуела и Колумбия, след избирането на Хуан Мануел Сантос президент на Колумбия, независимо от това, че Колумбия продължава да предоставя на САЩ, седем военни и авиационни бази.

Източник




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив