Историята на празника започва в САЩ, още през 19 век, но началото  започва на 1 май 1886 година в Чикаго, когато профсъюзите започват протести за 8 часов работен ден и елементарни социални придобивки. През 1889 година на учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж, призовава към солидарност с работниците от Чикаго. През 1904 година в Амстердам, международната конференция на социалистите призовава всички социалистически профсъюзи да спрат работа на 1 май навсякъде, където е възможно, без да има последици за работниците. Така 1 май става официален празник на работниците на наемния труд. В много държави по света, 1 май се чества, а в бившият социалистически блок, е официален празник и е отбелязван подобаващо. Първи опит да се чества 1 май в България, се прави през 1890 година от Топографското дружество, а през 1939 година е обявен за празник. След 1945 година, 1 май е обявен за официален празник и неработен ден. След 1989 година 1 май е отново празник ,но държавната власт не се ангажира с неговото честване Защо ли ? След тази дата -10 .11 .1989 година, в България нахлува капитализма с мощна сила, която отнесе като цунами и работниците и селяните, и България. Какво се случи и как се загубиха всички права на работниците, за които се води борба още от 19 век? След идването на капитализма (маскиран като демокрация), започнаха така наречените промени, или преминаването от социализъм към капитализъм, със съответното създаване на крупните капиталисти, които станаха такива благодарение на прехвърлянето на собствеността на държавата и на материалните блага, създадени от работническата класа през годините на социализма  в продължение на 45 години, на хора, които само за една нощ се събудиха като едри собственици -капиталисти. Добрата фея ги ориса и те започнаха да се изживяват като такива, със съответните екстри забравяйки, че до вчера бяха като всички останали граждани на Народна Република България. След първоначалната еуфория и опиянение от ,,свободата“, ние българите разбрахме, че всички сме равни, но някои повече. Загубени бяха правата отвоювани от социалистическите профсъюзи, в продължение на години борба. Няма вече 8 часов работен ден и заплата, съответстваща на положения труд. Няма и социални придобвки, няма и профсъюзи които да защитават правата на работниците, защото те -профсъюзите се съюзиха с едрия капитал и няма кой да отстоява правото на труд на работниците и селяните
Постепенно се приватизираха и след това разграбиха заводите и предприятията и по този начин беше ликвидирана работническата класа – авангард на социализма. За селяните и селското стопанство – няма какво да се каже. Камък върху камък не остана от нищо, което е изградено с безвъзмезден труд от българските селяни. Постепенно, след като беше ликвидирано селското стопанство и уж беше поощрен частника и той беше съсипан, в следствие, на което вкуса на мляко, се оказа далечен спомен. Няма блясък в очите на хората, няма радост, а само безнадеждност. Но точно в такова безнадеждно време, се раждат и най -красивите неща, а именно ново начало и нов устрем да си върнем Отечеството – НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Българинът е доказал ,че може да се възроди от пепелта като птицата Феникс. Трябва да си повярваме и да си спомним, заветите на хан Кубрат ,че само единни сме непобедими! Какво чакаме и колко още да чакаме, за да си върнем празника на труда -1 МАЙ!
Източник