Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2011 23:15 - ПЕТИЦИЯ ДО ЮНЕСКО ПРОТИВ ПРИСВОЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ИСТОРИЯ И КУЛТУРА ОТ СТРАНА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
Автор: archivekp Категория: Политика   
Прочетен: 1334 Коментари: 0 Гласове:
2



Уважаема г-жо Бокова,
Ние, долуподписаните българи от България, Република Македония и всички краища на света, както и хора от други НАЦИОНАЛНОСТИ, се обръщаме към Вас с настояване да се спре присвояването на българските език, история и култура. Настояваме да бъде сложена точка на тяхното поругаване. Настояваме българският език в Република Македония да не бъде обявяван за "македонски"!
Обръщаме се към Вас, като най-висша институция, отговаряща за грижата за културата и културното наследство в света, където специално място заема езикът като духовно и културно наследство. Поради това се обръщаме към Вас в очакване да се ангажирате с остраняването на неправдата, която вече 65 години се нанася на българския народ.
Ние настояваме да се осигури трайна защита на българския език, на историческата и културната идентичност на България като част от световното културно наследство. Към това ни насочват и ни задължават многобройните международни документи в тази област като се започне от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН ( член 27 ), през Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН (чл.13 и 15), до Всеобщата декларация за културно многобразие на ЮНЕСКО от 2001 год. Всички те се отнасят към културните права, включително правото на всеки да се изразява, да създава и да разпространява своите творби на родния си език. Тези права са неразделна част от човешките права, които са универсални и неделими.
Г-жо Бокова, нашите изисквания и очаквания от ЮНЕСКО са подкрепени от множество конкретни данни и примери, доказващи посегателството над българските език, култура и история, като изключително важна част от културните права, езиковата и историческа идентичност на българите. Вече 65 години по света се разпространява лъжата за съществуването на отделни македонски история, култура и език. В ЕС беше представена издадената в Р.Македония книга "Антология на класическата поезия". В нея българският поет Н. Вапцаров е представен като "основоположник на македонската литература"!? Жителите на Република Македония и България бяха народ с един език, обща история и еднаква култура - български. Настояваме открито да се признае истината пред целия свят!
Вардарска Македония (където се намира днешната Република Македония) е била географско понятие - неразделна част от България (историческа,културна и езикова ). Съществуват безброй исторически факти, които потвърждават казаното! При последното преброяване в Република Македония нямаше графа "българин". През последните 65 години хората са арестувани, подлагани на терор и хвърляни да гният по затворите само защото са обявили, че са българи. Така е и до днес. Нормално ли е в държава, която претендира да бъде демократична, човек да няма право на самоопределение и мнение, които да изразява публично, а, ако се осмели да го направи, да бъде преследван и унижаван. Предлагаме на Вашето внимание няколко фрапиращи примери:
Мирослав Резински. Лежи вече трета година в македонски затвор, защото е имал смелостта да се нарече българин.
Здравко Здравески. Капитан от елитните части на Македония, борил се срещу албанските терористи. Заради българското си самосъзнание е разжалван, уволнен и хвърлен в затвора. Измъчван по средновековни начини, той случайно уцелява. Все още пази избитите си зъби. Междувременно са убити брат му и братът на съпругата му.
В коледното си интервю, главата на нелигитимната "Македонска православна църква" - Митрополит Стефан, присвоил си незаконнно българската Охридска патрияршия, архиепископия и Светите титли на охридските архиепископи, назовава Спаска Митрова, живееща в Македония и определила се за българка,заради което лежа в затвор и и беше отнето детето: отпадък, предател и изрод !? От времената на средновековната Инквизиция, такива злобни, нехристиянски слова, рядко са били произнасяни от устата на действащ свещеник !
Последното доказателство за това беше политическо-журналистическата трагикомедия, в която дори на министър-председателя Владо Бучковски му бе наложено да се откаже от изразеното желание да се празнува Илинден заедно с България. Но все пак живеем в ХХІ век !? Ние българите осъзнаваме, че тази антибългарска политика на Република Македония внася допълнително напрежение в и без това размирните Балкани. А ние не желаем това. Затова се обръщаме към престижна световна институция като ЮНЕСКО, за да бъдат взети мерки за запазване на българските история, култура и език, които в Република Македония са обявени за "македонски"!
Асимилационната политика на бивша Югославия, имаща за цел заличаване на етническото самосъзнание и задължителното му приобщаване под егидата на "югославизма", беше насочена основно към Македония. Имайки предвид историческата, културната и езиковата й близост с България, там най- силно се приложи методът на асимилация. Фалшифициране на исторически факти, унищожаване на археологически паметници и преди всичко - насилствено отродяване, бяха средствата на "югославизма". Тези наследени методи, нашата югозападна съседка, вече самостоятелна държава под името Р.Македония, продължава да прилага и до днес.
Ние, българите винаги сме били толерантен народ и приехме демократично решението на хората там да поемат по свой път. Но не и с цената на присвояване, поругаване на език, история и култура. През 1992 г. България първа в света призна Република Македония под конституционното й име, надявайки се две държави с обща история, култура и език - българския, да поемат заедно по новия и непознат път на демокрацията. Да вземем за пример Молдова и Румъния или Германия и Австрия (две държави, но с един език, общи история и култура). Но Република Македония продължи антибългарската политика, обявявайки българския диалект там за "македонски език", историята на България за "македонска" и българската култура за "македонска". Ежедневно там се унищожават исторически паметници, военни гробища, икони, църкви, археологически надписи и плочи и мн. други, свързани с българската история. Тези, които не са унищожени, се обявяват за "македонски". Българският фолклор от македонския край е обявен за "македонски". За "македонски" са обявени битки, български царе, български писатели, български възрожденци, български революционери и национални герои.
Обръщаме се към вас с настояване да прекратим тази лъжа. Да не се признават македонски език, история и култура и да възстановим истината, за която са загинали стотици хиляди българи и заради която България претърпява две национални катастрофи. Поклон пред паметта им! Ето и някои факти, които предоставяме на Вашето внимание :
1 . Македонската езикова норма е южнославянски език и е една от трите книжовни норми на българския език, т.нар. македонска писмена норма. Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди, като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български говор. Редица учени смятат славянските диалекти в Македония и езиковата норма в Република Македония за част от българския език, тъй като при имената липсват падежи, категорията определеност се изразява чрез задпоставен член; при прилагателните имена сравнителна степен се образува с помощта на частицата "по", която според македонския правопис се пише слято: подобар (по-добър), поголем (по-голям); при глаголите, за разлика от повечето славянски езици и както в българския език, има развита система от глаголни времена и наличие на несвидетелски (преизказни) форми.
В строго лингвистичен план македонски език - няма. В главните си черти славянските диалекти в географската област Македония са от българската езикова общност. Структурите и системите им са изцяло присъщи на българо-македонските говори, откривани и в други български диалекти. По- скоро трябва да се говори за две териториално-административно пригодени форми на употреба на българския език. "Македонският стандартен език" е все още в процес на "кабинетно" изграждане и моделиране с главна насока - разграничаване от българския. Но в строго лингвистичен план той не може да се противопостави като отделен, самостоятелен език спрямо българския. Това е почти единодушното мнение на много български и чужди специалисти в областта на езикознанието.
През Възраждането почти всички книжовници от Македония открито демонстрират българското си езиково самосъзнание.
2. Паисий Хилендарски от Банско - Македония, назовава своята история -"История славяноболгарская". В нея той ясно и определено свързва понятията род - народ , отечество - учение - обичаи с език. "О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?... Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
3. Йоаким Кърчовски от Кичево - Македония, написва през 1814 г. "Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" и като подзаглавие допълва "собранная от различних светих писаниях и преведена на простейши язик Болгарски"
4. Кирил Пейчинович, монах от Тетово - Македония, през 1816 г. Написва "Книга сия зовомая Огледало" и като под заглавие добавя "описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским Долняя Миссии" .
5. Неофит Рилски от Банско - Македония, през 1835 год. написва книгата "Болгарска грамматіка" и "Новый завет, новопреведенный от славянскаго на Болгарскiй Азыкъ"".
6. Охридският митрополит Натанаил 3ографски от Скопие - Македония, превежда през 1847 г. "Зерцало или огледало християнское", в което казва: "Сердечно желая Б?лгарско то просв?щеніе, ніе изискахме времи при прочій те свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ…". През 1835 г. превежда "во простий и краткий язик болгарский" антисемитския трактат "Служение еврейско и все злотворение нихно", а през 1865 г. издава "Буквар славено-българскій".
7. Стефан Веркович - Босна. След дългогодишно проучване на етнографския район Македония издава през 1860 г. "Народне песме македонски бугара", а през 1867 г. "Описание быта болгар, населяющих Македонии".
8. Братята Д. и К. Миладинови от Струга - Македония. След продължително обикаляне и събиране на народно творчество в област Македония издават през 1861г. "Български народни песни "
9. Кузман Шапкарев от Охрид - Македония, написва "Български буквар..."(1868г.), "Голяма българска читанка" (1868 г.), "Сборник от български народни умотворения" (1891-1894 г.), като в "Български буквар " в главата " Вера и народност"" пише :
"Питание: Що е най-свето человеку? Отговор: Верата и народността.
Питание: Спроти верътъ какъв си? Отговор: Християнин
Питание: А по народност що си? Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо? Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.""
10. Големият български революционер и идеолог, борил се и загинал за свободата на Македония, Гоце Делчев от Кукуш пише всичките си писма на майчин български език, като в едно от тях казва: "Всичкит? ти писма досега, изпратени отъ тебъ и чр?з тебъ, съмъ получилъ. Отц?пленията и разц?пленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща бол?сть! Ако тая бол?сть не съществуваше въ нашит? прад?ди, отъ които е наследство и въ насъ н?маше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскит? султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая бол?сть, но можемъ ли с?щото да направимъ и съ другит? лица? ..."
Уважаема г-жо Бокова, българите от България, Република Македония и всички краища на света, като достойни синове на идеолога ни Гоце Делчев, считаме за свой дълг да не се поддаваме на болестта разцепление. Настояваме ЮНЕСКО да защити уникалните български език, култура и история и да не бъдат признавани техните фалшификати под името "македонски".

С уважение : Инициативен комитет в защита на българския език, култура и история
Уебсайт : archivek-p.org




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

Архив