Постинг
27.02.2011 18:51 -
МАФИЯТА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Автор: archivekp
Категория: Политика
Прочетен: 1003 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2011 18:53
Прочетен: 1003 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.02.2011 18:53
ВЕРНЕР РАЙТ
ПРЕВОД ОТ НЕМСКИ ДЕСИСЛАВА ЛИЛОВА
АТЛАНТИС СОФИЯ (СЪС СЪКРАЩЕНИЯ)
I БАНКЕРИТЕ В СЯНКА ИЛИ ОБЩИТЕ ПЕРАЧНИЦИ
Когато в началото на 1990 г. офицерът Джасинто Беломо от финансовата полиция в Локри, Калабрия, за първи път чува "това, което в първия момент сметнахме за повече или по-малко случайно", той изобщо не знае дали да вярва на ушите си: "Говореха за някаква банка, чието име ние даже не бяхме чували, за дивиденти и златни сертификати, за кръстосан трансфер на акции и т.н." Привикнали към свръхпредпазливостта на мафиотите, които говорят по телефона само с недомлъвки и метафори, подслушвачите се опитват първоначално да дешифрират чутото: " Да не би да са ни надушили? Или с тези приказки за пране на пари искат да ни насочат по погрешна следа, докато всъщност се договарят за кокаинова сделка? Може би целта е да ни подведат, така че да алармираме банковите специалисти, а не отдела за борба с наркотиците?" Най-накрая "след няколко седмици на един от нас му просветна, че те въобще не използват шифър, а директен текст и че наистина става дума за банка". ... През лятото на 1992 г. следователите успяват да привлекат към сътрудничество с полицията отначало един, а след това трима от босовете на криминалните групи в провинциалния център Локри, заловени за второстепенни престъпления: Филипо Барека, Ануциато Разо и Джузепе Панета снабдяват следствието с важна информация за операцията на мафията " Fanciulla dell Est" ("Девойката от Изток" - алюзия за операта на Пучини " Fanciulla dell West", " Девойката от Запад")... ... Намесата на прокуратурата хвърля първия лъч светлина върху мрежата на " банкерите в сянка", която по онова време вече се простира далеч на Изток. В играта участват не само "класическите" мафиоти от поколението на кървавите престрелки като арестувания в началото на 1993 г. Тото Риина, който тогава все още живее в нелегалност. Селските босове от калабрийската Ндрангета също са " вътре", но ключовите позиции са заети предимно от специалисти, които изцяло "влизат" в стандартите на мениджмънта и брокерството: борсови и инвестиционни експерти, посредници на акционерен капитал и данъчни консултанти не само от Калабрия, но и от Падуа, действащи в комбина с неколцина шефове на черната борса от Пакистан, Украйна, Беларус и Прибалтика. Колкото до непредпазливите телефонни разговори, довели до провала, те се дължат на обстоятелството, че гангстерите погрешно са разчитали на италианското законодателство, което по принцип не преследва инвестирането на капитали в чужбина. На практика този вид експорт до скоро е бил изпитан вариант за измъкване на мръсните пари от намесата на местните власти. Положението обаче се променя, след като някои съдия-следователи, например Джовани Фалконе или Паоло Борселино (и двамата убити през 1991 г.) не само поддържат добре старите си връзки със службите в САЩ, но установяват нови контакти с колеги от бившия Източен блок. Ето защо когато след 1991 г. клановете удвояват своята предпазливост, мерките по наблюдението им не закъсняват: в този момент следователите вече разполагат с информация за толкова много бизнеспартньори на босовете, че следите им просто не могат да бъдат заличени...
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МАФИЯТА
Купувачите са кокаиновите крале от все още могъщия картел Меделин (Колумбия) в съдружие с групировката Кунтрера, произхождаща от Италия, но със седалище във във Венецуела. (Според сведенията на ДЕА, както и на италианската антимафиотска полиция DIA Кунтрера е един от най-богатите синдикати в света). Купуването на сателитната връзка би направило групировките по цял свят фактически недостъпни за подслушване. При това американските следователи не спират да регистрират все по-смайващи факти: сателитът трябвало да бъде стационарен така, че да улеснява най-вече разговорите с Азия и Източна Европа. За властите това е първият ясен знак, че западните синдикати организират масирана подготовка за поход на Изток... ... Отдавна познатата и на западните служби черна борса на оръжия циркулира по-скоро паралелно на все още действащия канал към Ориента през държави като България и Румъния. Сега обаче тя бързо прераства в "мрежа от направления и връзки, изградена според принципа на мултинационалните концерни". Александър Гуров иронично добавя: " Чак сега свободно разяснихме на полицаите какво всъщност представляват принципите на концерна - другата страна ги бе опознала значително по-рано." Традиционно могъщи, но все пак до неотдавна действащи на ограничена територия, групировки като "Долгопродная", "Чечен" или "Ингуши" "изведнъж излизат на международната сцена", заемат се със свободна пазарна икономика и "изпровождат цяла върволица емисари на Запад". Тези "законосъобразни крадци" (за които съществува руският термин "вор в законе") още по времето на Сталин са били тясно свързани с властите и тайните служби и са били недосегаеми благодарение на срастването си с администрацията...
"ЧЕРНИЯТ ПАЗАР"
Именно на това място практическият опит на Белоук се пресича по конгениален начин с аналитичните прозрения на цитирания по-горе Лев Тимофеев. И двамата са на мнение, че както при Горбачов, така и под егидата на неговия наследник Елцин липсва истинска "смяна на властта". Промяната е само в това, че днес действителните съотношения на силите се проявяват "по-директно" и по-отчетливо, тъй като икономическите структури са свалили идеологическата си маска и се разкриват по-непосредствено. " Икономиката в сянка", която отдавна е играла ключова роля, се е превърнала официално в стълб на стопанската система, а една част от определящите я лица, например всемогъщите кръстници на "бригадите", са приети за почетни членове на обществото. Тимофеев се опира включително и на интервюта с бившия главен кмет на Москва Юрий Попов, с бившия външен министър Едуард Шеварнадзе, с междувременно загиналия (вероятно става дума за самоубийство) президент на Грузия Звиад Гамсахурдиа, със специалния следовател по мафиотски дела Константин Майданюк, с бившия генерал от КГБ Олег Калугин и с вдовицата на Сахаров Елена Бонер. При всички тях той търси отговор на основния въпрос: "Бил ли е Михаил Горбачов, били ли са силите, които са стояли зад него,... наясно какво точно правят? Знаели ли са, че разхлабването на малките камъчета в градежа ще срине цялата социалистическа държава - примерно, когато са обявили "гласността" или когато през 1988 г. са разрешили първите избори, не напълно свободни, но все пак проведени на алтернативна основа?" Тимофеев доказва: да, знаели са и самият Горбачов е знаел - но силите, които са стояли зад перестройката, изобщо не са били онези, които Западът е предполагал, а съвсем други. Ето каква е западната интерпретация, която самият Горбачов и до днес солидно подхранва чрез книги и рекламни пътувания: все още доста младият по онова време (и поради това не напълно приет от системата) Горбачов въвежда перестройката, воден от личното си разбиране и от принципната си отвореност спрямо западните ценности. Предполага се, че зад него стои така да се каже "прогресивната фракция" на военно-промишления комплекс и на КГБ... ... Тимофеев обаче стига до друго заключение. Нито държавните управленци като такива, нито похвалните разумни анализи на секретните служби са се оказали от решаващо значение. Горбачов е издигнат на върха по-скоро, защото: " е човек, предизвикващ необикновена симпатия, в чиито сериозни намерения и идеологическа разкрепостеност (толкова популярна на Запад) може да се вярва; " е още по-добър като актьор, който може да изиграе почти всяка желана роля - от филантропа през укротителя на тайните служби до непоколебимия приятел на папата; " като бивш партиен ръководител в Ставрополската област (една от най-силно корумпираните провинции на Русия) е достатъчно податлив на изнудване, поради което няма да бъде допуснато да стигне до глупави самостоятелни идеи.
Според Тимофеев феноменът "Горби" не е нищо друго освен официално обличане във власт на господстващата вече "икономика в сянка". Защото според автора и неговите достоверни източници "в страната никога не е съществувало истинско социалистическо стопанство". И по-нататък: "Сега всички вярват, че почти сме изминали пътя от планово към пазарно стопанство. Но нека се огледаме още веднъж: нима по-рано сме живяли без пазар? Не, разбира се: през последните десетилетия в нашата страна не е произведен нито един продукт и не е оказана нито една обществена услуга без връзките с "черния пазар" да са играли известна роля...
СИЛАТА НА КОРУПЦИЯТА
Всъщност мафиотите, както и реалните "двигатели на пазара" в бившия СССР винаги са били един изключително своеобразен вид в системата на обществото и институциите: те нито произвеждат, нито продават собствена стока; не управляват разпределението, а и не принадлежат непосредствено към администрацията, но все пак не можем да си представим всичко това без тях. Те са единствено "доставчици" и "гаранти" - тоест предлагат информация и охраняват определени търговски дейности, законни и незаконни. В това се състои същността на един мафиот или "толкач". Ето как италианският социолог Диего Гамбета, преподавател в Кембридж, характеризира ролята на мафиота (бил той сицилианец, руснак или японец) в своя прозорлив сравнителен анализ: "Мафиотите могат да бъдат търговци на най-различни стоки - законни и незаконни, както впрочем биха могли да бъдат и лекари, и политици, и дори свещеници - но това не е differentia specifica, която да ги отличава от традиционните бизнесмени. Мафиотите правят бизнес предимно в сферата на една необикновена стока: охраната. Това ги отличава от обикновените престъпници, от обикновените бизнесмени и от криминалните бизнесмени. Този, който установи бизнесконтакт с тях - бил той роднина, приятел или приятел на приятел - може сам да е забъркан в незаконна търговия, но може и да става дума за бизнес с абсолютно законни стоки: и в двата случая той не се смята за мафиот, а за техен клиент, а това значи - за купувач на охрана, осигурявана от мафиотите"... ... Според оценките на италианската Комисия за борба с мафията най-малко 25 тамошни клана оперират непосредствено в страните от бившия Варшавски договор при тясно взаимодействие с престъпните групировки в тези държави. При това и на Изток, и на Запад става дума само за върховете на айсберга - на Изток статистическото обработване на данните за престъпността едва сега започва да се развива, а на Запад различни закони за опазване на информацията възпрепятстват обмена и сравнението на фактите, така че и тук се регистрират само "еднозначните" случаи, които не изчерпват многократно по-широката "зона на здрача" с нейните разнообразни структори от престъпления. Ако се абстрахираме от няколкото предимно журналистически разследвания, които могат да се преброят на пръсти, почти липсва литература върху проблема за действията на западните и международните синдикати на Изток. Същото се отнася и до темата за настъплението на източните банди на Запад. Има обаче многобройни проучвания и досиета, изготвени въз основа на отлично документирани следствени процедури, проведени от полицейските и прокурорски служби на различни страни, които по правило се държат в тайна или не се предоставят за ползване от външни лица по тактически и други съображения...
От уебсайт : http://archivek-p.org (бр.11 от 2010г.)
ПРЕВОД ОТ НЕМСКИ ДЕСИСЛАВА ЛИЛОВА
АТЛАНТИС СОФИЯ (СЪС СЪКРАЩЕНИЯ)
I БАНКЕРИТЕ В СЯНКА ИЛИ ОБЩИТЕ ПЕРАЧНИЦИ
Когато в началото на 1990 г. офицерът Джасинто Беломо от финансовата полиция в Локри, Калабрия, за първи път чува "това, което в първия момент сметнахме за повече или по-малко случайно", той изобщо не знае дали да вярва на ушите си: "Говореха за някаква банка, чието име ние даже не бяхме чували, за дивиденти и златни сертификати, за кръстосан трансфер на акции и т.н." Привикнали към свръхпредпазливостта на мафиотите, които говорят по телефона само с недомлъвки и метафори, подслушвачите се опитват първоначално да дешифрират чутото: " Да не би да са ни надушили? Или с тези приказки за пране на пари искат да ни насочат по погрешна следа, докато всъщност се договарят за кокаинова сделка? Може би целта е да ни подведат, така че да алармираме банковите специалисти, а не отдела за борба с наркотиците?" Най-накрая "след няколко седмици на един от нас му просветна, че те въобще не използват шифър, а директен текст и че наистина става дума за банка". ... През лятото на 1992 г. следователите успяват да привлекат към сътрудничество с полицията отначало един, а след това трима от босовете на криминалните групи в провинциалния център Локри, заловени за второстепенни престъпления: Филипо Барека, Ануциато Разо и Джузепе Панета снабдяват следствието с важна информация за операцията на мафията " Fanciulla dell Est" ("Девойката от Изток" - алюзия за операта на Пучини " Fanciulla dell West", " Девойката от Запад")... ... Намесата на прокуратурата хвърля първия лъч светлина върху мрежата на " банкерите в сянка", която по онова време вече се простира далеч на Изток. В играта участват не само "класическите" мафиоти от поколението на кървавите престрелки като арестувания в началото на 1993 г. Тото Риина, който тогава все още живее в нелегалност. Селските босове от калабрийската Ндрангета също са " вътре", но ключовите позиции са заети предимно от специалисти, които изцяло "влизат" в стандартите на мениджмънта и брокерството: борсови и инвестиционни експерти, посредници на акционерен капитал и данъчни консултанти не само от Калабрия, но и от Падуа, действащи в комбина с неколцина шефове на черната борса от Пакистан, Украйна, Беларус и Прибалтика. Колкото до непредпазливите телефонни разговори, довели до провала, те се дължат на обстоятелството, че гангстерите погрешно са разчитали на италианското законодателство, което по принцип не преследва инвестирането на капитали в чужбина. На практика този вид експорт до скоро е бил изпитан вариант за измъкване на мръсните пари от намесата на местните власти. Положението обаче се променя, след като някои съдия-следователи, например Джовани Фалконе или Паоло Борселино (и двамата убити през 1991 г.) не само поддържат добре старите си връзки със службите в САЩ, но установяват нови контакти с колеги от бившия Източен блок. Ето защо когато след 1991 г. клановете удвояват своята предпазливост, мерките по наблюдението им не закъсняват: в този момент следователите вече разполагат с информация за толкова много бизнеспартньори на босовете, че следите им просто не могат да бъдат заличени...
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МАФИЯТА
Купувачите са кокаиновите крале от все още могъщия картел Меделин (Колумбия) в съдружие с групировката Кунтрера, произхождаща от Италия, но със седалище във във Венецуела. (Според сведенията на ДЕА, както и на италианската антимафиотска полиция DIA Кунтрера е един от най-богатите синдикати в света). Купуването на сателитната връзка би направило групировките по цял свят фактически недостъпни за подслушване. При това американските следователи не спират да регистрират все по-смайващи факти: сателитът трябвало да бъде стационарен така, че да улеснява най-вече разговорите с Азия и Източна Европа. За властите това е първият ясен знак, че западните синдикати организират масирана подготовка за поход на Изток... ... Отдавна познатата и на западните служби черна борса на оръжия циркулира по-скоро паралелно на все още действащия канал към Ориента през държави като България и Румъния. Сега обаче тя бързо прераства в "мрежа от направления и връзки, изградена според принципа на мултинационалните концерни". Александър Гуров иронично добавя: " Чак сега свободно разяснихме на полицаите какво всъщност представляват принципите на концерна - другата страна ги бе опознала значително по-рано." Традиционно могъщи, но все пак до неотдавна действащи на ограничена територия, групировки като "Долгопродная", "Чечен" или "Ингуши" "изведнъж излизат на международната сцена", заемат се със свободна пазарна икономика и "изпровождат цяла върволица емисари на Запад". Тези "законосъобразни крадци" (за които съществува руският термин "вор в законе") още по времето на Сталин са били тясно свързани с властите и тайните служби и са били недосегаеми благодарение на срастването си с администрацията...
"ЧЕРНИЯТ ПАЗАР"
Именно на това място практическият опит на Белоук се пресича по конгениален начин с аналитичните прозрения на цитирания по-горе Лев Тимофеев. И двамата са на мнение, че както при Горбачов, така и под егидата на неговия наследник Елцин липсва истинска "смяна на властта". Промяната е само в това, че днес действителните съотношения на силите се проявяват "по-директно" и по-отчетливо, тъй като икономическите структури са свалили идеологическата си маска и се разкриват по-непосредствено. " Икономиката в сянка", която отдавна е играла ключова роля, се е превърнала официално в стълб на стопанската система, а една част от определящите я лица, например всемогъщите кръстници на "бригадите", са приети за почетни членове на обществото. Тимофеев се опира включително и на интервюта с бившия главен кмет на Москва Юрий Попов, с бившия външен министър Едуард Шеварнадзе, с междувременно загиналия (вероятно става дума за самоубийство) президент на Грузия Звиад Гамсахурдиа, със специалния следовател по мафиотски дела Константин Майданюк, с бившия генерал от КГБ Олег Калугин и с вдовицата на Сахаров Елена Бонер. При всички тях той търси отговор на основния въпрос: "Бил ли е Михаил Горбачов, били ли са силите, които са стояли зад него,... наясно какво точно правят? Знаели ли са, че разхлабването на малките камъчета в градежа ще срине цялата социалистическа държава - примерно, когато са обявили "гласността" или когато през 1988 г. са разрешили първите избори, не напълно свободни, но все пак проведени на алтернативна основа?" Тимофеев доказва: да, знаели са и самият Горбачов е знаел - но силите, които са стояли зад перестройката, изобщо не са били онези, които Западът е предполагал, а съвсем други. Ето каква е западната интерпретация, която самият Горбачов и до днес солидно подхранва чрез книги и рекламни пътувания: все още доста младият по онова време (и поради това не напълно приет от системата) Горбачов въвежда перестройката, воден от личното си разбиране и от принципната си отвореност спрямо западните ценности. Предполага се, че зад него стои така да се каже "прогресивната фракция" на военно-промишления комплекс и на КГБ... ... Тимофеев обаче стига до друго заключение. Нито държавните управленци като такива, нито похвалните разумни анализи на секретните служби са се оказали от решаващо значение. Горбачов е издигнат на върха по-скоро, защото: " е човек, предизвикващ необикновена симпатия, в чиито сериозни намерения и идеологическа разкрепостеност (толкова популярна на Запад) може да се вярва; " е още по-добър като актьор, който може да изиграе почти всяка желана роля - от филантропа през укротителя на тайните служби до непоколебимия приятел на папата; " като бивш партиен ръководител в Ставрополската област (една от най-силно корумпираните провинции на Русия) е достатъчно податлив на изнудване, поради което няма да бъде допуснато да стигне до глупави самостоятелни идеи.
Според Тимофеев феноменът "Горби" не е нищо друго освен официално обличане във власт на господстващата вече "икономика в сянка". Защото според автора и неговите достоверни източници "в страната никога не е съществувало истинско социалистическо стопанство". И по-нататък: "Сега всички вярват, че почти сме изминали пътя от планово към пазарно стопанство. Но нека се огледаме още веднъж: нима по-рано сме живяли без пазар? Не, разбира се: през последните десетилетия в нашата страна не е произведен нито един продукт и не е оказана нито една обществена услуга без връзките с "черния пазар" да са играли известна роля...
СИЛАТА НА КОРУПЦИЯТА
Всъщност мафиотите, както и реалните "двигатели на пазара" в бившия СССР винаги са били един изключително своеобразен вид в системата на обществото и институциите: те нито произвеждат, нито продават собствена стока; не управляват разпределението, а и не принадлежат непосредствено към администрацията, но все пак не можем да си представим всичко това без тях. Те са единствено "доставчици" и "гаранти" - тоест предлагат информация и охраняват определени търговски дейности, законни и незаконни. В това се състои същността на един мафиот или "толкач". Ето как италианският социолог Диего Гамбета, преподавател в Кембридж, характеризира ролята на мафиота (бил той сицилианец, руснак или японец) в своя прозорлив сравнителен анализ: "Мафиотите могат да бъдат търговци на най-различни стоки - законни и незаконни, както впрочем биха могли да бъдат и лекари, и политици, и дори свещеници - но това не е differentia specifica, която да ги отличава от традиционните бизнесмени. Мафиотите правят бизнес предимно в сферата на една необикновена стока: охраната. Това ги отличава от обикновените престъпници, от обикновените бизнесмени и от криминалните бизнесмени. Този, който установи бизнесконтакт с тях - бил той роднина, приятел или приятел на приятел - може сам да е забъркан в незаконна търговия, но може и да става дума за бизнес с абсолютно законни стоки: и в двата случая той не се смята за мафиот, а за техен клиент, а това значи - за купувач на охрана, осигурявана от мафиотите"... ... Според оценките на италианската Комисия за борба с мафията най-малко 25 тамошни клана оперират непосредствено в страните от бившия Варшавски договор при тясно взаимодействие с престъпните групировки в тези държави. При това и на Изток, и на Запад става дума само за върховете на айсберга - на Изток статистическото обработване на данните за престъпността едва сега започва да се развива, а на Запад различни закони за опазване на информацията възпрепятстват обмена и сравнението на фактите, така че и тук се регистрират само "еднозначните" случаи, които не изчерпват многократно по-широката "зона на здрача" с нейните разнообразни структори от престъпления. Ако се абстрахираме от няколкото предимно журналистически разследвания, които могат да се преброят на пръсти, почти липсва литература върху проблема за действията на западните и международните синдикати на Изток. Същото се отнася и до темата за настъплението на източните банди на Запад. Има обаче многобройни проучвания и досиета, изготвени въз основа на отлично документирани следствени процедури, проведени от полицейските и прокурорски служби на различни страни, които по правило се държат в тайна или не се предоставят за ползване от външни лица по тактически и други съображения...
От уебсайт : http://archivek-p.org (бр.11 от 2010г.)
"Заведение за пушачи" означава...
Не цигарите, а манталитета ни загробва т...
И все пак Констипационния съд се произне...
Не цигарите, а манталитета ни загробва т...
И все пак Констипационния съд се произне...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
