ЧЛЕН НА ЦК НА ГКП И ЕВРОДЕПУТАТ ЗА ВЕСТНИК „СОЦИАЛИСТ НА ЛАТВИЯ” ПУБЛИКУВАНО В БР. 2 (55)

Въпрос: Стандартното обяснение за ставащото в Гърция в буржоазната преса на европейските страни е че, „ Гърция е живяла не по джоба си”, „лъгала ЕС” и т.п. Каква е истинската причина за ставащото?

Отговор: До появата на световната капиталистическа криза в Гърция и в другите страни, имаше интензивно капиталистическо развитие. Несметните богатства бяха съсредоточени в ръцете на шепа богаташи. От 1990 г. чак до краят на 2007 г. БВП нарасна 5 пъти, а печалбите 28 пъти. Само през 2009 г. компаниите, които са представени на борсата, получиха печалби в размер на 11,8 милиарда евро. Активите на големите банки се увеличиха от 275 милиарда евро през 2004 г. до 579 милиарда € през 2009 г.. В същото време, размерът на заплатите на трудещите се изоставаше с 60 % от средноевропейските, а производителността на труда нарасна до 93,5 % от производителността в еврозоната.

Едрият капитал получи тези свръхпечалби посредством субсидии, привилегии и освобождаване от плащане на данъци. Характерно е това, че данъчното облагане на капиталистическите печалби се понижи от 19,9% до 15,9% (в ЕС то е средно 33%). Заобикалянето на данъците примерно на 6 000 известни големи предприятия доведе до задължения, достигащи 15 милиарда евро.

Приведените данни показват степента на експлоатация на работническата класа на Гърция, а също „законната” кражба на принадената стойност, произведена от работниците в процеса на производство. Преднамерено се прави опит да се обвини работническата класа и народния слой на страната, да се задължат и приемат антинародните мерки. Тяхната цел е да задължат трудещите се да платят за последствията от капиталистическата криза и да подсигурят печалбите на капиталистите. За това те се стремят да понижат цената на работната сила. Тези мерки бяха подготвени и преди много години. За това Премиер-министърът призна, че: „ Кризата ни предостави възможност да се приемат мерки, които ние така или иначе щяхме да приемем”. Става дума за мерките, които се провеждат в другите страни на ЕС; за мерките описани в Учредителния договор на ЕС, а също в неговите последващи договори.

Въпрос: По повод развитието на гръцката икономика и социалните гаранции за трудещите се, се разпространяват много митове: „Гърция нищо не произвежда”, „възрастта за пенсиониране била много ниска (по-ниска отколкото в Германия)”, „ най-много (милиони) държавни служители” и т. п. Разкажете, моля ви, за основните отрасли на гръцката икономика, заплатите, пенсиите, броя и състава на държавните служители.

Отговор: На твърдението: „Гърция нищо не произвежда” можем да противопоставим това, че самото участие на нашата страна в ЕС създаде и продължава да създава сериозни прегради за развитието на производствените възможности на Гърция. До встъпването в ЕС ние изнасяхме селскостопански продукти, а сега внасяме. Преди Гърция имаше няколко завода за производство на захар, сега няма нито един. Преди в страната имаше развито корабостроене, а сега то е напълно залиняло. Днес директивите на ЕС водят към свиване на риболова и винопроизводството. Независимо от това, Гърция разполага с полезни изкопаеми, с големи промишлени единици, с развитие на корабоплаването, с големи предимства за развитие на селскостопанското производство и туризма. Основният въпрос е в характера на развитието. Тоест, коя класа е на власт и в чии ръце са средствата за производство, на кого носи полза развитието, на монополите или на народа?

Що касае броя на държавните служители, така наречената „пренаселеност” на гръцкия държавен сектор не е основана на истински данни. Броят на държавните служители през тази година достигна 768 009 човека. В това число влизат постоянните служители, съдийския персонал и служителите от обществено значимите сфери (625 738), служителителите на безсрочни договори от частен характер (53 833), служителите на срочнни договори от частен характер (44 811), лица сключили договорна работа (14 345), изборни длъжностни лица (12 609) и други малочислени категории. Гърция заема 14 място сред европейските страни по броя на държавните служители отнесени към броя на трудещите се в страната, с показател 11,4%. Тоест, нейният показател е много по-нисък от този на Швеция (30%), или на Дания (29%), тя е пред Франция (21,2%) и Великобритания (17,8%). Нашата страна се намира непосредствено след Ирландия (11,0%), Холандия (10,7%) и германия (10,2%). В същото време в страната има недостиг на персонал за болниците и за другите сфери и отрасли.

Що се касае за работните заплати, днес, средната работна заплата в частния сектор не превишава 1 000 €, а в държавния 1300 €. По разчетите минималната работна заплата в Гърция е около 51% от средната минимална работна заплата на страните от евро зоната (589 €), а средния доход е 73% от средния за евро зоната. Пенсиите са 55% от средната пенсия в еврозоната. Покупателната способност на гръцките трудещи е около 83% от средната покупателна способност на еврозоната. Не трябва да забравяме, че днес 25% от гръцкия народ живее под чертата на бедността. Всеки пети Грък, т.е. 2 186 869 човека имат доход, около 6 400 евро за година. 23% от децата на възраст до 17 години преживяват в семейства борещи се с бедността. Става дума за около 449 000 непълнолетни деца.

Сравнявайки тези данни с високият процент на капиталистическите печалби, можем да направим извод за класовият характер на развитието, за капиталистическото варварство.

Въпрос: Гърция влезе в ЕС по-рано от Латвия, получи възможност да въведе еврото, но това, както се оказва, не спасява проблема. Какви отрасли от гръцката икономика пострадаха от тази „евро-интеграция”, какво бихте посъветвали такива страни, като Латвия, правителството на която е съгласно да направи големи жертви поради въвеждането на еврото?

Отговор: Време е да се направят изводи, какво дадоха на работниците и на народните слоеве доверието, което те оказаха на партиите, смятащи ЕС за единствено възможен път за развитие и твърдящи, че без „защитата” на ЕС Гърция ще пропадне. Нито икономическата криза, нито увеличаването на бедността, безработицата и скъпотията, нито загубеното военно снаражение, нито огромния внос на стоки, които биха могли качествено и евтино да се произведат в Гърция, не бяха премахнати с влизането в ЕС.

Влизането в ЕЕС – на ЕС нанесе поражение, в спецификата на традиционните отрасли на гръцката икономика – селското стопанство, животновъдството, корабостроенето, текстилната промишленост, риболова и т. п.

Опитът показа на гръцкият народ, че ЕС не само не предоставя гаранции, но напротив, е фактор за усилване на мерките против народа и работниците. В ЕС само капиталистите се чувствуват защитени и са в безопастност, понеже е междудържавен съюз на капитала, той служи за осигуряването на техните интереси. КПГ призовава гръцкият народ да се бори против ЕС и всички империалистически организации. Към това тя призовава и народът на Латвия.

Въпрос: Правителството на Гърция прие стандартните антикризисни условия на ЕС с набор от неолиберални рецепти: съкращаване на заплатите на държавните служители, орязване на социалните програми и други такива варианти за икономии в бюджета. Има ли Компартията на Гърция други конкретни предложения за изход од създадената ситуация? Как се отнасяте, например, към идеята за излизане от еврозоната и за връщането на националната валута?

Отговор: Кризата не възникна в следствие на тази или друга форма на капиталистическо управление, осъществявано от капитала. Независимо от това дали е неолиберално или социал-демократическо, капиталистическата криза е неизбежна, понеже тя е основното противоречие на капитализма, противоречието на капитала с труда. Тя е криза на пренатрупаният капитал.

КПГ предоставя на гръцкият народ свое политическо предложение, разглеждащо обобщесвяването на основните средства за производство, централизирано планиране и работнически контрол. Става дума за подробна програма, включваща всички отрасли на икономическия и обществения живот на страната върху основата на удволетворяване на съвременните потребности на народа, а не на осигуряване печалбите на капиталистите. КПГ е разработила линия и цел на борбата, осигуряващи сплотяване на широките народни сили на работниците и народа във всекидневната им борба против всички проблеми, против капитала и антинародната политика. Мислите, че без да се засегне капиталистическата собственост върху средствата за производство, само посредством излизането от зоната на еврото и връщането към националната валута или посредством частичното намаляване на дълга може едва ли не да се излезе от кризата са неоснователни. Те прехвърлят решаването на проблема в бъдещето и не отстраняват причината, предизвикваща безработица, бедност и капиталистическа експлоатация.

Въпрос: Главата на ЕС г-н Барозу неотдавна изказа опасението си, че в случай на изостряне на кризата е възможно да възникне революционна ситуация в Южна Европа (Гърция, Испания, Португалия). Какви са според вас перспективите за твърдо противопоставяне на днешните социално-икономически мерки на правителството? Няма ли да доведе това до още по-големи проблеми за гръцкия народ?

Отговор: Буржоазията и нейният политически персонал се безпокоят основателно. Когато ние призоваваме народа да вземе нещата в свои ръце това означава, че в борбата трябва да се включат широките народни маси, които нямат достатъчен обществен и политически опит. Ние от това не се боим. Макар тези народни маси да нямат опит, те ще го натрупат, калявайки се в класовата борба. Възможно е по време на борбата да има вълнения. Ние знаем, че вълненията сами по себе си не дават резултати. За това народът трябва да подкрепи обществено-политическата програма за борба, отговаряща на неговите класови интереси и да определи посоката на борбата. Мерките, против работническата класа и народните слоеве, нямат временен и обособен характер. Те са продължителни и радикални. Следователно, народът трябва да разработи коренни, радикални решения. Ударът трябва да бъде нанесен чрез промяната на съотношението в работническото, профсъюзното и селското движение, в движението на самозаетите и младежите. Процесът върви, но засега не е образуван така наречения субективен народен фактор, способен да извърши революционни промени.

Никой не казва, че ще бъде леко. Но ние смятаме, че цената за подчиняване алчността на капитала, е по-голяма от жертвите в борбата. Това не е словестно преувеличаване. Ако вземем предвид междуимпериалистическата конкуренция и участието на нашата страна в нея, разбираме, че тя може да доведе до масово кръвопролитие. Следователно, народът трябва да направи избор между монополите и пътя на развитие, служещ за удволетворяване потребностите на народа и предполагащото се освобождение на страната от НАТО и ЕС.

Въпрос: Днешната криза вече обхвана няколко страни от ЕС и управляващата класа демонстрира политическа солидарност в орязване на социалните гаранции на трудещите се. Коментирайте, моля ви необходимостта от солидарност, включително и международна, на тези, които реално страдат от кризата: работници, селяни, безработни, пенсионери.

Отговор: По време на последвалите големи стачки в Гърция КПГ се обърна от Акропола с призива: „Народи на Европа вдигнете се!”. Наблюдавайки акциите във Франция, Британия, Португалия, Испания, България, Румъния и в други страни, ние виждаме народния подем. Но ясно се забелязва, че класовото работническо-народно движение на Европа трябва да се реорганизира, да засили класовата си насоченост, координация и солидарност. За да се постигнат резултати в тази посока трябва да се разграничат двете линии в работническото движение. Линията на примирение с капиталистическата система, класовото сътрудничество и примиренчеството и линията на класовата антиимпериалистическа борба и стълкновението с експлоататорската капиталистическа система. Мерки за усилване линията на класовата борба, нека да бъдат дори временни, за завоюването на народните права. А организирането класовата борба на широките народни маси ще принуди капитала да направи отстъпки. С компартиите в авангарда на движението трябва да се постави политическият въпрос, въпросът за преминаването на властта от буржоазията към работническата класа. В тези рамки класовата солидарност не е празна дума, а съществена сила. Съществена роля за това трябва да изиграят комунистическите и работническите партии на Европа. Заявленията и декларациите, като декларацията подписана от 21-те комунистически и работнически партии на Европа преди изборите за Европарламент през 2009 г., трябва да показват пътя на антиимпериалистическата, антимонополистична борба, която много тясно да се свързва с борбата за социалистическо-комунистическо общество.

http://bcparty.tk