През пролетта на 1960 г. ръководството на ВПШ прояви инициатива да изпраща няколко преподаватели в социалистическите страни по линията на културни връзки с чужбина. На мен ми се падна да замина за социалистически Китай. Пътуването ми беше със самолет от София до Москва и от Москва до Пекин Пристигнах в края на април. На летището ме посрещнаха двама по-млади от мен китайски другари. Единият представител на министерството на просветата им, казваше се Чи, а другия преводач по руски език с име Хуан и представител на българското посолство. Бяха много внимателни и вежливи.

 

При първия разговор, след въпроса как съм пътувал, ме запитаха каква дисциплина преподавам? Казах им, че чета лекции по история на философията и по научен атеизъм и че преди три години съм завършил аспирантура в Москва в Академията на обществените науки при ЦК на КПСС в катедрата по история на философията.

Това предизвика голямо любопитство у тях, и ме запитаха какво ми е впечатлението и мнението за новия курс на Хрушчов в Съветския съюз?

Обясних им, че според мен този курс не e някаква разумна корекция, а определено отстъпление от марксистко-ленинския курс на Сталин. В подкрепа на това мое мнение им приведох два примера. Първо, че Хрушчов пусна от затворите криминалните като “репресирани” от Сталин, които като бандитски и хулигански групи почнаха сериозно да тормозят мирния и трудов живот на съветските хора, нещо, което дори през време на войната Сталин не допусна.

И второ, извършва се много сериозно разместване на кадрите, провеждали сталинския курс като се освобождават от ръководните им места и се избутват в периферията, и издигат недостатъчно подготвени марксистко-ленински кадри. Така ръководните места се заемат сега от кариеристи и профани, които шумно осъждат Сталин и декларират преданост към Хрушчов. След това им казах и два вица за Хрушчов с които силно ги разсмях.

Пребиваването ми в Китай беше около два месеца, за което време посетих четири града: Пекин, Ханжово, Шанхай, Ухан и Великата Китайска стена. Повечето от впечатленията ми са с познавателен характер.

ПЕКИН. Почти целият Пекин е от едноетажни сгради – жилищни и обществени. Такъв е и императорския дворец. Но след освобождението китайските трудещите се създават вече и нов Пекин с високи многоетажни постройки – жилищни кооперации и обществени сгради. За десет годишнината от освобождението на страната са построени в Пекин десет огромни обекта като аерогара, най-голяма в света, ж.п. гара, банкетна зала с размер почти на футболно игрище с плосък таван висок 17 метра без ни една подпорна колона вътре, огромна заседателна зала за техния парламент с хиляди местa и др.

Първото нещо, което ми казаха бе, че съм поканен да присъствам на официалния правителствен банкет по случай десет години от победата на социалистическата революция в Китай.

Вечерта срещу 1-ви май с преводача Хуан и представителя на Министерството на просветата Чи присъствах на този банкет. За първи път видях такава огромна банкетна зала, в която имаше, както ми каза Хуан, около 500 маси, големи и кръгли, и на всяка маса могат да сядат 8-10 човека. Ние седнахме на една маса, на която седяха вече други посетители. Пред всеки имаше по три чаши: за водка, за вино и за безалкохолна напитка, нож, вилица, лъжица и характерните китайски пръчици.

Впечатлиха ме две неща: първо, че китайските домакини на масата не канят настойчиво гостите да изпият водката до дъно за дружбата, а оставиха всеки да пие това, което му е приятно. Второто по-силно впечатление, бе че се поднесоха много и най-различни ястия (броих ги 18), много пикантни и приятни. Опитах всички като си вземах само по няколко хапки, както ми бе казал Хуан.

След банкета запитах Хуан от къде е тази интересна традиция да се поднасят толкова много и различни ястия при празнични угощения? Той ми обясни, че тя е създадена от Китайски император.

В миналото Китайската империя се е простирала в различни географски ширини. Императорът проявявал интерес да види какво ядат хората от различните райони и наредил от всички райони да доведат в двореца по един от най-добрите готвачи. Направили на всеки отделна кухня и доставяли съответните продукти, от които да се приготвят характерните за всеки район ястия. И за да може императорът да вкусва от всичките той сядал на масата, а готвачите се нареждали един след друг и всеки поднасял приготвеното от него блюдо на императора. Той вземал само по няколко хапки от всяко ястие за да може да опита всички. Това става практика в двореца му а после започва да се използва и от знатните хора и при официални приеми и остава характерна китайска традиция. След това обяснение Хуан ми каза, че сега така се гощават само гостите, а когато се построи комунизма тогава целият народ ще може така да се храни и ми се усмихна.

На 1-ви май имаше празничен митинг на централния площад, на който също бях заведен от Хуан и Чи на трибуната при официалните гости. Площадът беше задръстен от стотици хиляди хора, които след свършването на митинга организирано само за 10-15 минути се изтеглиха.

Посещението на императорския дворец беше много интересно. В него всички постройки са едноетажни. Влязох и в залата в която императорът е приемал своите министри да му докладват. На висок около метър и половина широк няколко квадратни метра подиум е поставен огромен императорски трон. Императорът се е качвал на подиума и сядал на трона, а министрите предварително са обували на краката си обувки с формата на животинско копито и също такива копита са нахлузвали и на ръцете си, и коленичели пред подиума и така докладвали. С тази церемония императорът е подчертавал своето величие и нищожеството на своите министри.

Логично е да се помисли: ако императорът се отнасял така към своите министри, то какво ли пък е било неговото отношение към обикновените хора? Затова отчасти може да се разбере от гробниците на императорите.

Такива гробници има в подножието на планините около Пекин. Пътят до тях на километри от двете страни е украсен с големи бели мраморни фигури на различни животни като слонове, камили, тигри и др., които са били нещо като стража на гробниците.

Хуан ми обясни, че тези гробници по-рано не са били разкрити защото са били затрупани с много дебел пласт овални камъни и пръст, образуващи огромни могили. Разкопаването им с обикновени ръчни съоръжения е било невъзможно, защото на мястото на всеки изровен камък се срутват нови.

Гробницата е построена от големи бели мраморни блокове. Вратата й е също от цял бял мраморен блок широка над два метра, висока над три метра и дебела по 25 см., която тежи с тонове. В средата на гробницата, която е твърде голяма е поставен на нисък пиедестал бял мраморен ковчег, в който е погребан императора. До тук всичко е впечатляващо, но не е тъжно. Тъжното е това, че до едната стена на гробницата е изградено също от масивни мраморни плотове второ помещение твърде широко, което има също такава грамадна врата в стената на гробницата. И когато са погребали императора в това помещение веднага са вкарвали живи цялата му прислуга и залоствали грамадната врата.

Подобни “императорски награди” са получавали милиони китайци, които са изграждали великата китайска стена. Като кръвен данък всяко селище е било задължено да изпраща всяка година определен брой най-здрави младежи за работа на стената. Тези млади китайци никога повече не са се връщали към родните си мести. Те през целия си живот са работели на стената и като остареят са били ликвидирвани.

Тази китайска стена е погълнала труда и живота на много милиона китайски мъже, защото се проточва през обширни равнини, дълбоки долини и високи планини на хиляди километри. Тя е висока десетки метра и е широка отгоре като шосе, по което могат да се разминават свободно коли.

Чи и Хуан ме заведоха на тази китайска стена. Бях силно впечатлен от нейните размери на височина и широчина и си представих какъв изнурителен робски труд се е полагал за нейното изграждане при тогавашните примитивни технически съоръжения.

Когато човек се замисли върху тези явления от живота на китайския народ логически идва до извода, че небивало тежки и страдалчески са били теглилата човешки на народните маси в Китай при класовото общество на императорските империи. И тези теглила не бяха по-малки и след императорите до победата на социалистическата революция на китайските комунисти.

Докато пребивавах в Пекин поисках да узная причината, характера и целите на градските и селските комуни, които се създаваха в последно време в Китай и за които имаше много коментари, положителни и отрицатели, у нас.

Обясненинията, които ми дадоха китайските другари за тези комуни показваха стремежа на правителството на Китай да ускори залагането и изграждането на промишлената и селскостопанска икономическа основа на социализма в страната.

Това се е налагало от факта, че победилата социалистическа революция наследи от неоколониалния режим на Чан Кай Ши силно изостанал в икономическо отношение Китай, където голямата безработица е била жесток бич за народа. Милиони са измирали от жесток глад, студ и болести. За тези нечовешки страдания говори твърде убедително само този факт, че когато са се срещали обикновените хора не са си казвали “добър ден” и “как си”, а са се питали: “ял ли си и кога вчера или оня ден?” В това ме убедиха и отговорите на хората в домовете за стари хора. Посетих два такива дома. Когато ги запитвах как се чувстват, те в един глас спокойни и усмихнати ми даваха все един и същи отговор, че са много доволни и радостни, защото няма да умрат от глад и студ.

Само за десет години тези нечовешки условия за живот в основному бяха премахнати от китайските комунисти, използвайки творчески социалния опит за изграждане на социализма в Съветската страна. Това им помогна те твърде бързо да положат основите за изграждане на социализма и безработицата не само бе ликвидирана, но възниква и нужда от нови работни сили.

Голям резерв на нова работна сила са били жените домакини, закрепостени до тогава в своите семейства. За да бъдат освободени тези жени държавата им създава много детски градини, да оставят своите деца. И за да бъдат жените облекчени и от други по-важни домакински задължения, се създава съответна организация – градската комуна.

В тези комуни се включват десет-петнадесет домакинства, които си избират една или две жени, които да помагат ежедневно на всички домакинства в комуната. Така освободените от основните си семейни задължения жени се включват в различни сектори на социалистическото производство.

Като ми обясняваха тази същност на градската комуна аз непринудено запитах: тези жени имат ключовете на жилищата, които обслужват, не открадват ли понякога някои неща от тях? Хуан ме изгледа изненадано и ми каза, че ако такова нещо се случи ще бъде много голям куриоз. Но такова нещо до сега не е имало и не би могло да има, защото тези жени се обединяват в комуната не да се крадат, а добросъвестно взаимно да си помагат.

Тази комунална добросъвестност на взаимоподпомагане става основен принцип за изграждане и на селските комуни. С тях китайската комунистическа партия можа за небивало кратко време да премахне масовия глад, нещо, което за първи път се постига в историята на Китай. Тези комуни са се наложили от обстоятелството, че при създаването на селскостопанските кооперативи на селяните за обработването на земята със социалистически принцип на разпределенията, според който всеки получава според количеството и качеството на труда, който е положил, се оказва, че въпросът с мизерията и глада не се решава за всички членове на кооператива. Защото семействата, които влизат в социалистическия кооператив имат различен брой работни сили. Защото всички семейства са с много деца – 8-10 и повече, но на различна възраст.

Причината за това многодетство, както ми обясниха, било някакво религиозно суеверие, според което жената в никакъв случай не бива да се предпазва от забременяване, защото извършва голям грях и душата й непременно ще отиде в ада. Това глупаво суеверие се е възприемало от обикновената китайска жена като някакъв свещен закон, на който тя сляпо се е подчинявала и е раждала много деца. Може би това суеверие да е било в интерес и на императорите за бързото увеличаване на хората в империята им.

С тези многодетни семейства в социалистическия кооператив възниква много сериозен проблем. Защото на по-възрастните семейства всички или почти всички деца са вече израсли и са работоспособни и получават съответно и много дялове при разпределението на кооперативния доход. А при младите семейства само баща може да участва с труда си и делът, който получава само за себе си е крайно недостатъчен. Тези дялове са били тогава и твърде малки поради ниската производителност на труда с тогавашните, главно ръчни средства за производство.

При това положение ръководството на китайската партия въвежда комунистически принцип на разпределение на част от дохода на социалистическия кооператив – 40 или 50 процента (точно не помня), който да се разпределя според реалните нужди на членовете на кооператива.

Разумната обосновка за въвеждането на този комунистически принцип е била, че така се осигурява нормалното изхранване на всички малки деца на младите семейства, които като израснат също така добросъвестно ще помагат на малките деца на следващите млади семейства и така социалистическия кооператив ще се укрепва и развива.

С тези градски и селски комуни китайските комунисти можаха за твърде кратко време да премахнат страшната мизерия и големия глад и да създадат необходимите условия за успешното изграждане на социалистическо общество.

Във връзка с това макар и кратко показване на китайския опит за социалистическо преустройство на обществения живот, логично е и необходимо пак да се изтъкне ясно голямата обективна истина, която научно е обоснована и доказана от марксизма-ленинзма и обществената практика неопровержимо е потвърдила нейната верност. Тази истина трябва ясно да се разбира, добре да се знае и никога да не се забравя. Накратко тя е следната:

Народните трудови маси, които са творците на материалните блага, в класовото експлоататорско общество, което преминава през робовладелско, феодално и капиталистическо, с хилядолетия са тънали в голяма мизерия и са измъчвани от жесток глад. Главната и основна причина за това адско бедствие е частната собственост върху средствата за производство. Тя поражда алчността в човека, която е коренът на всички злини в класовото общество, където се проявява като егоизъм и индивидуализъм, кариеризъм и хитрост, жестокост, завист и омраза, подлост и лукавство, лакейство и угодничество и др. антисоциални и аморални прояви.

Частната собственост определя правото на отделна личност да ограбва труда на хиляди трудещи се. Това право е най-отвратителния парадокс, който поражда и най-голямото бедствие за народните маси в обществения живот. Защото те с труда си създават средствата за производство и с тях пак те произвеждат материалните блага, а отделна личност без да е участвала с личен труд в тази дейност се обявява за частен собственик на тези средства за производство и сама решава какво да се произвежда, как да се произвежда и как да се разпределя произведеното. Такава парадоксална аномалия не се проявява дори при никой животински колектив, а господства с хилядолетия само в живота на хората, които притежават човешки разум.

И ако частната собственост е властвала хилядолетия в човешкото общество, то е защото тя е натрапвана и защитавана с най-жестоки средства и оправдавана с най-цинични лъжи и заблуди, че уж е свещена и неприкосновена защото им е дадена от бога.

Цинизмът на тази отвратителна лъжа за частната собственост великия Ботев гениално разобличава в своята поезия и показва, че тя е властвала в живота на хората, защото свестните борци против нея са считани за луди, а притежателят на тази собственост, който е грабител е почитан, защото

 

“Богат е”, казват, пък го не питат

 

колко е души изгорил живи,

 

сироти колко той е ограбил

 

и пред олтарят бога измамил

 

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

 

И на тоя обществен мъчител

 

и поп, и черква с вяра слугуват;

 

немо се кланят дивак учител

 

и с вестникарин зайдно мъдруват,

 

че страх от бога било начало

 

на сяка мъдрост… Туй е казало

 

стадо от вълци във овчи кожи,

 

камък основен за да положи

 

на лъжи святи, а ум човешки

 

да скове навеки в окови тежки!

 

Соломон, тоя тиран развратен,

 

отдавна в раят нейде запратен,

 

със свойте притчи между светците,

 

казал е глупост между глупците,

 

и нея светът до днес повтаря –

 

“Бой се от бога, почитай царя!”

 

свещена глупост! Векове цели

 

разум и съвест с нея се борят;

 

борци са в мъки, в неволи мрели,

 

но кажи, що са могли да сторят!

 

Светът привикнал хомот да влачи,

 

тиранство и зло и до днес тачи;

 

тежка желязна ръка целува,

 

лъжлива уста слуша със вяра:

 

мълчи, моли се, кога те бият,

 

кожата да ти одере звярът

 

и кръвта да ти змии изпият,

 

на бога само ти се надявай:

 

“Боже, помилуй – грешен съм ази”

 

думай, моли се и твърдо вярвай –

 

бог не наказва, когото мрази…

 

Тъй върви светът! Лъжа и робство

 

на тая пуста земя царува!

 

И като залог из род в потомство

 

ден и нощ – вечно тук преминува.

 

И в това царство кърваво, грешно,

 

царство на подлост, разврат и сълзи,

 

царство на скърби – зло безконечно!

 

И Ботев предупреждава, че краят на това зло, пораждано от частната собственост идва, защото борбата на народните маси кипи и със стъпки бързи върви към своя свещен конец, когато те силно ще извикат: “хляб или свинец!”

Цитирах тези стихове на Ботев защото, първо те с най-голяма и ненадмината яснота показват защо социалните злини, пораждани от частната собственост са тровели живота на народните маси с хилядолетия. И второ, искам да изтъкна, че Ботев можа да създаде такава ненадмината поезия с ясно социално съдържание защото притежаваше една небивало богата духовност, въплътила най-светлите и хуманни човешки социални идеали.

Те са: идеята за борбата за освобождение на национално поробените народи против техните тирани; за борбата на социално угнетените трудови маси против грабителите им; борбата на пролетариите против капиталистите-експлоататори; борбата на светлия човешки разум против мракобесието “на когото щат празнуват деня скоро народите”; неминуемата победа на “единий комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки”.

С тези хуманни, най-прогресивни и революционни идеи Ботев е гениален поет и революционер не само на българския народ, но и на народите във всички страни в света, защото ги вдъхновява за решителна и смела революционна борба.

Комунистическите идеи на Ботев изтъквам тъй като младото поколение не ги познава, защото сините демократи у нас ги изхвърлиха от учебните програми на българското училище.

Комунистическите и атеистическите идеи на Ботев не са някакви негови фикс измислици, а са единствените научни идеи, които отразяват обективните закони на общественото развитие, които Ботев възприе от комунистическия манифест на Маркс и Енгелс. Той е чел манифеста и е бил съвременник и на победата на парижките комунари през март 1871 г., която бляскаво е защитил със своята публицистика.

Но тези исторически факти сините демократи нито ги знаят, нито пък могат да ги проумеят със своите тъпи свински мозъци и дивият капитализъм, който създават сега у нас ги заставя да ги ненавиждат и преследват. Защото те научно доказват неизбежния край на капитализма.

Че този край е неизбежен, обществената практика многократно го показва в редица страни. Най-напред той настъпи в Руската империя, където измъчваните от феодалния гнет и капиталистическата експлоатация народни маси, извършиха революционни дела, небивали за цялата човешка история до тогава.

Първо, Ленин, ръководейки се от принципите на марксизма изучава задълбочено противоречията на империализма и идва до извода, че народните маси в Русия могат сами да се освободят от всякакъв социален гнет и експлоатация с организирана революционна борба. И не само това, но той с математическа точност определи и кога трябва да започна тази борба. Известни са неговите думи: “днес е рано, утре е късно, трябва тази нощ!” Така се започва Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г., която само за по-малко от три месеца, без някакви кръвопролития, премахна в цялата огромна империя властта на капиталистите и помешчиците и за първи път в човешката история установи властта на трудовите народни маси, начело с работническата класа. Тази революция е истинско чудо, защото ако революциите, извършвани по-рано, са сменяли само формата на експлоатацията на народите, тя направи такива коренни промени на обществените отношения, с които премахна всякаква експлоатация на човек от човека. Затова тя бе и най-дълбоката и най-великата революция в историята.

Но героичната борба не спря до тука, защото съборената руска буржоазия и помешчиците започнаха жестока гражданска война за възвръщането на своето господство. И в тази война руската буржоазия беше сериозно подпомогната от 14 най-развити капиталистически държави. Те изпратиха добре въоръжени интервентни войски, които нахлуха от всички страни на Съветската страна. И макар, че защитниците на социалистическата революция бяха с много по-слабо въоръжение, със своята небивало героична борба и саможертва те в продължение на три години успяха да доразгромят контрареволюцинните сили на руската буржоазия и да разбият навсякъде интервентските палчища и опозорени да ги изгонят то своята освободена страна – Съветския съюз. Тази тяхна победа беше още по-голямо чудо в човешката история.

Народите на Съветската страна, макар и да се намираха в жестоко капиталистическо обкръжение, което постоянно им устройваше провокации успяха само за две десетилетия да създадат икономика, която в техническо отношение достига развитие капиталистическите страни. А с едрото механизирано селско стопанство в редица отношения ги надмина. Това беше наистина чудо, защото икономиките на капиталистическите страни бяха създавани близо пет века и то главно с най-хищническото ограбване на колониалните страни от цели континенти.

Този голям успех, постигнат при ръководството на Сталин открито се признава от такъв голям враг на социализма като Чърчил, който заявява, че Сталин пое Руси с дървеното рало и я остави с атомната бомба.

Но Съветският съюз извърши и друг чутовен подвиг, който имаше решаващо значение за съдбата на света. Той спаси народите от кафявата чума.

Небивалото бързо развитие на Съветския съюз като социалистическа система и превръщането му в могъща световна сила пораждаше смъртен страх в световния капитализъм. Затова той открито подготви ударен юмрук срещу Съветския съюз като въоръжи до зъби фашистите в Германия.

Но Хитлер излезе по-хитър и по-практичен от своите покровители. Той добре разбираше, че Съветския съюз е могъща сила и с огромни ресурси и че той трудно може да го победи с твърде ограничените ресурси на Германия. А неговите покровители са твърде слаби вече за него с техните кекави армии, но притежават пък големи ресурси и затова той не само не започна първо война със Съветския съюз, а сключи дори пакт за ненападание с него и започна Втората световна война със своите покровители. Само за месец два той завладя цяла Европа и Балканите и натика англо-американските армии в горещите пясъци на Африка, където с многократно по-малки свои сили ги громеше.

След като си осигури материалните и човешки ресурси на цяла Европа и на Балканите, Хитлер вероломно нападна тогава с всичките си възможни сили Съветския съюз като мислеше, че по такъв начин бързо ще може вече и него да победи. Затова той разгъна военните си действия на небивало голям фронт – от финския залив до Черно море, на който провеждаше най-ожесточени и кръвопролитни сражения.

Съветския съюз със своята червена армия не само отстоя, но и с нейните мощни контраофанзиви той громеше, унищожаваше и пленяваше тези фашистки пълчища като 80% от тях стопи и останалите прогони от своята територия и ги преследва до Берлин.

При тези колосални загуби и настъпваща трагедия, Хитлер беше принуден да изтегли и тези малки военни сили от Африка, за да задържи голямото настъпление на Съветската армия. При тези крайно благоприятни условия англо-американските армии, които три години се криеха като къртици в африканските пясъци, докато Червената армия водеше гигантски битки на живот и смърт с фашистките изверги, се прибраха тогава от Африка и направиха вече десант в Италия, а след това и през Ламанша в Северна Франция.

За случая възниква естествения въпрос: защо си играха на войно в Африка повече от три години, от действителната им слабост ли, или от отвратителната им подлост по отношение на съюзника си – Съветския съюз – за да се изтощава той максимално? И едното и другото е вярно. Защото, ако те бяха силни, първо бързо щяха да ликвидират твърде малкото военни сили на Хитлер в Африка, командвани от маршал Ромел и второ, като извършиха десанта през Ламанша, Чърчил – министър-председателят на Англия нямаше панически да бие спешно телеграма на Сталин и отчаяно да го моли той максимално да ускори веднага настъплението си към Берлин, защото се намират в много критично положение. И тук немските сили бяха също несравнимо много по-малко от техните, но щяха да ги издават като мишки в Ламанша без своевременната помощ, която им оказва Съветската армия с гигантското си по мащаб и светкавично настъпление към Берлин. И след като сами превзеха Берлин и забиха своето червено победоносно знаме на Райхстага, съветските войски дружески чакаха на река Елба англо-американските войски, които пристигнаха без да са водили някакви сражения.

Една седмица след като Германия капитулира на 9 май 1945 г. Чърчил нарежда секретно на своя генерален щаб бързо да изготви план, наречен “Невероятно” за нападение над Съветския съюз. Този злокобен план се изготвя до 22 май и предвижда да се нанесе удар по съветските войски с половин милионна групировка англо-американски военни сили и с набързо сформираната от фашисткия Вермахт 100-хилядна немска армия. Ударът е трябвало да започне на 1 юли същата 1945 година.

Не е известно дали в историята е имало по-голяма подлост от тази.

Но Сталин е бил своевременно информиран и веднага взема съответните мерки с предислоциране на съветските военни сили.

Това именно заставя катила Чърчил, както го нарича Ленин, да не може да реализира подлия си план “Невероятно”.

А как постъпва другият съюзник – САЩ, към Съветския съюз?

Японският империализъм не само нанесе мощни разгромяващи удари на американските военноморски сили, но и беше ги приковал така, че те нямаха надежда за победа.

Едва когато Съветският съюз, след капитулацията на Германи, прехвърли от Запад големи свои военни сили на хиляди километри на Изток и разгроми елитните сили на Квантунската армия на Япония, я доведе до капитулация. При това положение на нещата, Съединените щати, без да има вече нужда хвърлиха атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, за да покажат пред света, че с това са победили Япония и главно да уплашат своя съюзник Съветския съюз, че са в състояние и него вече да унищожат, ако не им се подчинява.

Ръководителите на САЩ не само са искали да уплашат Съветския съюз, но и те са изработили свой план, наречен “Чериотър” за бомбардиране на над 70 съветски града и други важни обекти. Но и този пъклен план се провали, защото и Съветския съюз бързо създаде мощна реактивна авиация, и много скоро и своя атомна бомба. Каква небивала подлост, характерна за държавниците на такава голяма капиталистическа страна, която се представя за най-голямата “демокрация”.

Спирам се на тези исторически събития и ги отбелязвам, защото тази истина е почти неизвестна на младото поколение, тъй като силно се изопачава. Тези събития се представят в съвсем друга светлина. Омаловажава се и по същество се отрича решаващата роля на Съветската армия за военния разгром на фашизма през Втората световна война. Тази роля се приписва главно на англо-американската армия. А подлостите, които правеха държавните ръководители на Англия и САЩ и злокобните планове, които изготвяха за унищожение на Съветския съюз се държат в дълбока тайна за да не се отвратят до погнуса народните маси от тях.

Тази истина трябва открито да се казва на младото поколение за да го предпази от лъжите на съвременната пропаганда на капитализма.

Ето например още една лъжа. Като преследваше немските войски до Берлин Съветската армия трябваше да премине през териториите на Източно-европейските страни – през Финландия, Полша, Чехия, Унгария, Румъния, България, Сърбия и Албания. Това преминаване на Съветската армия създаде благоприятни условия в тези страни да се съборят фашистките правителства, съюзници на Хитлер, и да се създадат демократични правителства. В много от тези страни започна изграждането и на социализъм.

Според капиталистическата пропаганда Съветската армия безпричинно, нарочно е окупирала тези страни и насила е заставила хората да изграждат социализъм. Първо, преследването на немските войски в тези страни можеше да стане само ако Съветската армия преминава през територията им. След капитулацията на Германия Съветските войски веднага се изтеглиха от тези страни. Известни части от тях останаха само в Източна Германия временно, както в Западна Германия пък останаха англо-американски войски. Социализъм започна да се строи само в тези страни, в които народните маси активно се бяха борили за този обществен строй. Организираната борба на народните маси бе главният и решаващ фактор за изграждането на социализма в тези страни. Социализъм не се изгради например във Финландия и Австрия, през които също мина Съветската армия. Този факт достатъчно силно разобличава долнопробната лъжа на капиталистическата пропаганда.

Но има и още по-силни факти за разобличаване на подобни лъжи. Това са социалистически системи в редица други страни, като гигантския Китай, Северна Корея, Виетнам и Куба, където нито един войник от Съветската армия не е бил.

Във връзка с този въпрос е необходимо да се изтъкне ясно единствената и неопровержимата истина, научно обоснована от марксизма-ленинизма и потвърдена от обществената практика, че социализъм може да се изгражда в дадена страна само тогава, когато народните маси в нея са достатъчно силно убедени, че могат да се освободят от всяка експлоатация и социален гнет, и че се ръководят последователно от марксистко-ленинската идеология.

Към тази истина се придържаше и Китайската комунистическа партия. Със своята умела идеологическа работа можа да помогне на народните маси в Китай да се убедят, че само с изграждането на социализма могат да се спасят от всяко социално зло. И като се ръководеше последователно от научните принципи на марксизма-ленинизма, тя можа да помогне на своя народ да се освободи от различни колонизатори и вътрешни капиталисти диктатори като Чан Кай Ши и др.

Това бе също чудо като това, което извършиха народните маси в Съветската страна, но много по-голямо, защото бе за милиард и триста милиона население, на което бяха решени основните социални проблеми като се заложиха основите на социализма, който се изгражда с бързи темпове.

От казаното е необходимо да се подчертае, че в съвременната епоха всеки народ може да извърши такова чудо, ако се ръководи от марксистко-ленинската истина, която Ленин научно обосновава, изтъквайки, че в епохата на империализма са налице вече необходимите минимум условия народите да се освободят от игото на капитализма. Това неопровержимо се потвърди от опита на десетки народи. Ръководейки се от тази истина 15 народи успешно се освободиха от жестокия гнет на абсолютизма на монархията, от феодалната и капиталистическа експлоатация в Руската империя, създадоха своите социалистически републики и образуваха великия Съветски съюз. След Втората световна война също други 12 народа (от най-големия – Китайския до един от и най-малките) също се освободиха от монархизма, фашизма и капитализма и изградиха своите социалистически републики само за три-четири десетилетия. Тази истина започва да се възприема и ползва и от народите на Латинска Америка, които вече се обединяват и успешно се освобождават от икономическия грабеж на САЩ.

Необходимо е да се отбележи, че тази марксистко-ленинска истина по различен начин се отрича от идеолозите на капитализма и особено много от социалдемократите. Анатемосвайки я, те лансират друга “истина” за изграждане на “демократичен социализъм”. Съгласно тази социалдемократическа “истина” капитализмът не бива да се унищожава чрез революционна класова борба, а трябва да се обуздава, реформира, подобрява и хуманизира чрез постепенни и постоянни реформи докато в някое бъдеще се превърне в “демократичен социализъм”.

На думи тази социалдемократична “истина” за обикновения човек, който си е миролюбив звучи много благородна, добра, хуманна, просто като божествена справедливост. Но нейните автори и горещи привърженици повече от век никъде не са осъществили нито грам от нея, въпреки, че със своите партии са взимали властта и са я държали по няколко мандата, а само са укрепвали капитализма. Тази обществена практика на социалдемократите най-силно и убедително доказва, че тяхната идеология за изграждане по такъв начин на някакъв “демократичен социализъм” е най-отвратителна демагогия, с която подло заблуждават измъчените народни маси, залъгвайки ги с илюзорна надежда. Такава гнусна е и ролята на днешните ръководители на БСП като социалдемократи у нас.

Тези социалдемократични възгледи са само демагогия защото не дават някакво познание за обективните диалектически закони за развитието на нещата в материалния свят, и изцяло са в противоречие с тях. Защото според тези всеобщи диалектически закони развитието на всяко нещо става в резултат на борбата на неговите вътрешни противоположности, от които се състои.

В резултат на тази именно борба в него настъпват именения с количествените натрупвания на неговото съдържание, които до определен предел предизвикват коренни качествени промени в него, при които се унищожава неговата вече остаряла форма, която задържа развитието на съдържанието му и се създава, нова форма, която дава простор за по-нататъшното развитие на негово съдържание.

В светлината на диалектическите закони капиталистическата система отдавна е стигнала предела с количествените натрупвания на материалните богатства за частната собственост. Много нагледно и убедително това се вижда от данни, които ООН публикува: според тях в света само 235 семейства притежават като частна собственост по-големи богатства отколкото два милиарда и триста милиона население. Капитализмът разпалва и най-кръвопролитни и жестоки световни и религиозни войни. Капиталистическата система най-убедително показва, че тя вече се самозадушава от своите неразрешими остри противоречия. Затова не само задържа нормалното обществено развитие на милиарди човешки същества, но започва да унищожава и природата и ще доведе и до погубването на човечеството ако не бъде премахната от неговия живот.

Тези кратки обяснения за научната същност на марксистко-ленинската идеология за историческата необходимост и реалните възможности за народите да се освободят от капиталистическата система ги отбелязвам във връзка с впечатленията ми от социалистически Китай, където тази идеология се прилага успешно.

Ще продължа с впечатленията си от гр. Ханжоу, който посетих след Пекин. Той е много красив курортен град с прекрасна природа. Китайците сравняват неговата красота с райската, като казват, че има един рай на небето и едно Ханжоу на земята.

Край града има огромно езеро с водна площ от десетки квадратни километра. То е изкуствено изкопано по желание на китайска императрица. И с изкопаната пръст от него е издигнато на северната му страна цяло планинско възвишение. Това само е бил способен да направи китайския народ.

Друго интересно нещо е, че прииждането на водата в него и изтичането й не променя нивото.

В езерото има много риба. Повозиха ме малко на лодка по езерото и ме нагостиха с много вкусна печена риба. Обясниха ми, че за да стане така вкусна още докато е жива главата се потапя във вряла вода.

Дали от това тя става толкова вкусна или много характерни китайски подправки я правят такава не мога да кажа кое е вярно, но вярното е, че китайските готвачи правят най-вкусна печената риба.

Чудна алея, води до двореца на императрицата, построен в подножието на въпросното възвишение. Тази алея, дълга със стотици метра е с покрив, който се крепи на дебели четириъгълни колони от двете страни на алеята, отстоящи на няколко метра една от друга. На повърхността по целия таван и колоните са изрисувани много пейзажи, но нито един не се повтаря. Това е едно прекрасно творение на китайските майстори.

За посещението си в набелязаните пет града пропътувах с влак над 5 хиляди километра. При всичките тези градове едни от впечатленията ми се повтарят при посрещането и изпращането ми. Също и при срещите ми с преподаватели от партийните им школи и други различни курсове, учебни вузове и научни институти. Това, което ми правеше добро впечатление, бе че във всичките им учебни програми и планове, с които подготвят кадри с различни квалификации, има раздел с доста голям хорариум от часове за изучаване на марксизъм с трите му съставни части: философия, политическа икономия и научен социализъм. С това китайската комунистическа партия прави необходимото за да въоръжи кадрите си с научния марксистки мироглед на строителството на социализма.

Голямо впечатление ми направи как използват бамбука. Той е различни видове като се почне от съвсем ниски храсти със стебла дебели колкото молив и със дебелина на телефонен стълб. Водеха ме в гора от високи и дебели бамбукови дървета. Учуди ме отговора, който ми даде Хуан, когато го запитах за колко години са израснали тези големи дървета? За една година ми каза той. Приех този отговор като шега. Но той ми каза, че бамбукът расте с часове и ми разказа следната случка:

Един китаец решил да си почине до един бамбук и докато е бил още прав си закачил шапката на дървото. След като се наспал се събудил не можел да си откачи шапката, защото тя се оказала вече че е по-високо.

Дали това обяснение за толкова бързо растене на бамбука е истина или има и малко шега и примера с шапк

на световния капитализъм и всички негови врагове !