Ние публикувахме вече много материали, убедително доказващи, че твърдението за убийството в Катин от съветската власт е нагла лъжа, а така наречените „документи”, които едва ли не свидетелствуват за това са откровени и недодялани фалшификати. Но понеже фалшификаторите не мирясват и продължават своята мръсна работа, публикуваме още един убедителен материал. (от редакцията на РКРП-РПК)

 

В интервю за полските СМИ, дадено в края на официалната си визита във Варшава, Медведев за пореден път допусна некоректни изказвания, отново обвини ръководството на СССР за разстрелването на полските военопленници преди войната край Катин.

 

При това обвинението беше обявено в контекста на явното очакване за някакво поощрение. Медведев заяви: „Държавната Дума вчера прие съответна декларация на тази тема, много важна декларация, според моето виждане. Всичко това отразява промяната в общественото съзнание. Но аз смятам, че подобни промени трябва да има не само в Русия. За това ние довеждаме нашите отношения на ново равнище, на партньорско равнище, на равнище, ориентирано в бъдещето, на стратегическо равнище, промяната трябва да стане и в общественото съзнание на Полша, трябва да се появи нов поглед за нова Русия”.

Тоест тези обвинения са пряко подмазване пред Полша. Стремеж за получаване на награда за своето съзнателно унижение: „Погледнете само, колко добри и послушни сме станали. Ние признахме вината си пред Вас, разкайваме се и Ви се молим да ни наградите за това, моля – похвалете ни”.

Да не говорим, че подобно подмазване изобщо не подхожда за ролята на президента на голяма страна и говори само за едно – че Медведев явно не е подходящ за заеманата длъжност – то и от прагматична гледна точка е глупаво и неефективно.

Понеже страната, която се подмазва, просейки господарска милост за сметка на самоунижението и отстъпки по въпроси, за които няма никакви основания да се правят – от една страна, приемайки ролята на ратай, а от друга – съответно не може да се разглежда като равноправен партньор. В световната политика, както и във всяка друга сфера на сериозна дейност, най-много уважават тези, които уважават себе си.

На този, който получава каквото и да е, включително и уважение, чрез едностранни отстъпки – не се гледа с уважение. И заслужава само едно – жестокост, по-големи претенции и искания към него.

Такива са аксиомите. Ако Медведев не ги разбира – той трябва да си подаде оставка, като неспособен да изпълнява задълженията си.

Строго казано, даже и в самото интервю на Медведев се забелязва доказателство за неоправданост и неефективност на неговата позиция.

Той казва: „Аз си спомням началото на 90-те години. Тогава аз бях млад юрист. А в Русия и в Полша се извършиха промени в общественото устройство и икономиката. В Петербург периодически пристигаха полски бизнесмени, като по правило, дребни, които искаха да развиват дейност с Русия. Спомням си, как за тях по линия на Търговската палата им четях мини-лекции за руското законодателство, преди всичко за гражданското и търговското. И тогава ми се струваше, че нашите икономически отношения ще бъдат безоблачни. Но събитията през изтеклите десетилетия показаха, че не всичко е така просто”.

От тогава изминаха две десетилетия. И всичко се оказа „не така просто”. Но началото на 90-те години е времето, когато горбачовското ръководство беше обявено отговорно за действията на съветското ръководство през 40-те години за Катин. Беше обявено – а отношенията изобщо не се подобриха. И двадесет години са в една или друга степен обтегнати.

Полша съвсем не намали претенциите си. Няма никаква „промяна” в общественото съзнание и никакъв нов поглед за Русия”. Обратно – именно след „признанията” отношенията станаха по-лоши – защото повече от 40 години до това „признание” отношенията ни бяха съюзнически, партньорски и другарски.

Полша получи изгодна ескалация на напрежението с Русия и за това, че Русия показа стремежът си за подмазване и за това, че нагнетяването на антируската истерия е изгодна на редица групи от вътрешнополитическия живот на Полша, и за това, че антируската политика е политическа стока, която ръководството на Полша търгува при взаимоотношенията си със западните си партньори.

Тези в Полша, които не искат да дружат с Русия ще враждуват с нея. Независимо от това дали Русия ще признае вината си за всякякви небивалици – включително и за изгонването на поляците от Кремъл през 1612 година. Тези в Полша, които искат да дружат с Русия – ще дружат с нея и без някакви „признания” – но при тези признания дружбата им ще бъде по-сложна.

Защото техните противници в Полша постоянно ще ги обвиняват за тази дружба, вече позовавайки се на подобни „признания”, като ги представят като национални предатели, дружащи с „убийците на най-добрите полски граждани”.

Тоест, политически и прагматически избраната от Медведев линия е нелепа и е свидетелство за неговата патологична склонност към самоунищожение и комплекс за малоценност поради неговата пълна професионална непригодност и некомпетентност.

И американските оценки за него като „блед” и „неуверен” го доказват. И именно поради това, усещайки собствената си непълноценност той много се старае да говори с гласа, с който очевидно му се струва, че трябва да прави впечатление на увереност и осъзната сила. Но този глас-съдейки по отзивите на американците, прави обратно впечатление.

И именно с такъв глас той между другото заяви: „ Напълно очевидно е , кой е извършил това престъпление и за какво. ...За това е отговорен Сталин и неговите съратници. И аз притежавам съответните документи които ми бяха доставени от т.н. „специална папка”. Тези документи са поместени в интернет, те са общодостъпни с всичките резолюции по тях. Опитите да бъдат подставени под съмнение, като фалшифицирани, е просто несериозно. Това се прави от тези, които се опитват да представят в по-бели краски природата на режима, който създаде Сталин в определен период в нашата страна”. В частност, опита с „твърд глас” да анонсират своята непривлекателна позиция което напомня чърчиловия: „Ако доводът е слаб, повиши глас”. Изобщо това е характерно за цялата официална пропаганда през последният четвърт век – колкото са по-малко доказателствата по декларираното – толкова с по-нагъл тон се огласява.

Съдейки по съдържанието на това което каза Медведев, той не притежава други доказателства, освен материалите публикувани в Интернет. Тоест, той не разполага с нищо, освен безсмислените, полуобикновенни документи - критикувани, усмивани, поставени под съмнение не един път преди една година.

Напълно естествено е, че когато Държавната дума приемаше декларацията си по „катинския въпрос” – нито на заседанието на комитета, подготило декларацията, нито на самото заседание на думата не бяха представени никакви документи и съответно, никакви документи не се обсъдиха. Впрочем – там изобщо нищо не е обсъждано. Както казват очевидците никаква пълноценна дискусия не е имало по този въпрос. Кремъл каза: „Трябва да осъдим!”, и лакеите депутати, сред които се оказаха и такива които се смятат за опозиция като „Справедлива Русия” отговориха: „Да. Ще осъдим когото трябва, когато трябва и за каквото трябва, ако стопанина повелява”.

Тоест, Медведев не притежава нови освен общоизвестните документи. Той твърди, че да се оспорват тези документи е несериозно. Но къде, къде е по-несериозно да се осланяш на документи, в които независимите изследователи намират около 50 признаци на фалшифициране.

Медведев декларира, че оспорването на тези документи е опит „да се придадат по-бели краски на режима, който е създал Сталин в определен период в нашата страна”. Но тогава той е длъжен да опровергае многочислените твърдения, че са фалшифицирани. А до сега той това не е направил – и съдейки по всичко, той не е в състояние да направи това – от където с голямо основание можем да твърдим, че неговите опити да говори без доказателства за тяхната автентичност е само стремеж за осъждане „природата на режима, който създал Сталин в определен период в нашата страна”. При това да го осъди на всяка цена, без да се гнуси от лъжите и фалшификациите. Макар, строго казано, да има не малко основание да твърдим, че самия Медведев получи възможността да бъде президент на независима Русия, имайки висше образование и просто да живее – само благодарение на самия „режим”, „който създаде Сталин в определен период в нашата страна”.

Да не говорим, че никой от подкрепящите версията за катинските събития, която някога издигна Гьобелс и привържениците му към които днес се причислява Медведев – така и не можаха сносно да обяснят, защо се оказва, че хората, чиито тела са намерени край Катин, са били разстреляни с немско оръжие, защо в тях са намерени немски куршуми, защо техните ръце са били завързани с немски канап, защо Гьобелс панически записва в дневника си, че намерените немски куршуми изцяло унищожават неговата версия – даже да оставим всичко това, както и много други такива въпроси – никъде не може да избяга от документите върху които се осланя Медведев понеже са многократно анализирани. Многократно са поставяни под съмнение. И нито едно съмнение не е опровергано. За да повторим всички приведени доводи и разобличения на медведевските материали няма да ни стигнат томове.

И все пак. На какво, с многозначителен тон, се осланя Медведев?

По-долу се привеждат извадки от тези документи на които се позовават и успоредно с това са най-ярките примери за фалшифициране на всеки един от тях.

********************************************************************

По решение на Президента на Руската Федерация Д.А.Медведев са поместени електронни образци на автентични архивни документи по „проблема Катин” от „пакет № 1”

 

1.Докладна записка от наркома на вътрешните работи на СССР Л.П.Берия до Й.В.Сталин с предложение да се поръча на НКВД на СССР да разгледа по специален ред делата на полските граждани, задържани в лагерите за военнопленници при НКВД на СССР и затворите в западните области на Украйна и Белорусия. Март 1940 г. Оригинал. РГАСПИ. Ф.17. Оп. 166. Д. 621. Л.130-133. Напечатана на различни машини и на рязко отличаващи се по цвят листя. При това така, че листът с подписа на Берия в който няма на практика никакъв намек за същността на делото, е напечатан на една пишеща машина, а останалите – на друга – и това вече е доказано от експертизата.

В документа се говори за задържаните в лагерите за военопленници и затворите на Украйна и Белорусия 33 хиляди затворници, 97% от които са поляци, от които 12 хиляди представители на полските спецслужби, разузнавачи и диверсанти, и още 5 345 представители на организации, водили въоръжена борба против СССР. Внася се предложение за разглеждане на делата по специален ред с допускане на използването на разстрел. За разглеждане на делата и изясняване на крайното решение да се създадат тройки упълномощени лица.

2. Препис от протокол № 13 от заседанието на Политбюро на ЦК на ВКП(б) „По въпросите на НКВД на СССР” (точка 144).5 март 1940г. Оригинал.РГАСПИ.Ф.17.Оп. 166. Д. 621. Л. 134.

Съдейки по текста - с решение на Политбюро се предлага на НКВД да разгледа делата в съответствие със съществуващия ред и за разглеждането на делата да се създадат тройки в състав Меркулов, Кабулов, Баштаков.

Преписката уж била адресирана до Берия, като трябвало да бъде върната в секретния отдел на ЦК в 24 часа.

Използваната бланка е от 30-те години. Няма нито подпис на Сталин, като председателствуващ, нито подписа на Берия, като запознат преди връщането на документа.

Вместо подписи долу е напечатано „Секретар на ЦК”. Няма подписи, няма печат, няма заверка на преписа от никого. На обратната страна с един и същ почерк е указано, че един екземпляр е бил изпратен на Берия на 4 декември 1941 година (половин година след като поляците са били разстреляни), вторият – на 27 февруари 1959 година на Шелепин.

3. Препис от протокол № 13 от заседанието на Политбюро на ЦК на ВКП(б) „По въпросите на НКВД на СССР” (точка 144). 5 март 1940 г. Един екземпляр е изпратен на председателя на КГБ при СМ на СССР А.Н.Шелепин на 27 февруари 1959 г. Оригинал. РГАСПИ. Ф.17. Оп.166. Д.621. Л. 135.

Текстуално преписът е същият от 5 март 1940 г., но със значително по-ясен и черен шрифт. Надписът „за Берия” е премахнат, вместо него е напечатано „за Шелепин”. След думите „Секретар на ЦК” на друга пишеща машиана е напечатано „Й.Сталин”. Няма нито негов подпис нито подписа на този който го е заверил. Има печат „Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския Съюз” (представяте ли си – а документа е издаден през 1940 година).

Подлежи също на връщане в секретния отдел на ЦК в 24 часа. Липсва отметка на Шелепин, че е запознат с документа.

4. Листя № 9 и 10 са извзети от протокола на заседанието на Политбюро на ЦК на ВКП(б) № 13 за „Специалната папка” от 17 февруари до 17 март 1940 г. Оригинал. РГАСПИ. Ф.17. Оп.166. Д.621. Л. 136-137. Два незаверени листя с неизвестен произход. Първият съдържа нещо като точки от дневния ред и решения по тях отначало след номера 135-136, след това, на същия лист без прекъсване започват въпросите от 5 март 1940 година след номер 144, възпроизвеждащ текст от предишния препис. На вторият лист – към неговия край, е въпрос 145, а след датата 11 март 1940 без прекъсване започва номер 186.

Съдържанието на въпрос 145 е задраскано.

Липсват подписи на заверка за истинност на документа.

5. Записка на председателят на КГБ при СМ на СССР А.Н.Шелепин до Н.С.Хрушчов за ликвидиране на всички регистрационни дела на полските граждани, разстреляни през 1940 г. с приложен проект за постановление на Президиума на ЦК на КПСС. 3 март 1959 г. Ръкопис. РГАСПИ. Ф.17. Оп. 166. Д.621. Л. 138-139.

Написана е без използване на служебна бланка на обикновен лист на ръка с орфографически грешки. Почеркът – се различава от подписа и числото (те са с друг цвят на мастилото). Твърди се, че по решение на специалната тройка при НКВД през 1940 година са били разстреляни 21 857 офицери, жандармеристи, полицаи и помешчици на буржоазна Полша. От тях в Катинската гора са убити 4 421 човека. Предлага се да се унищожат делата на разстреляните, като загубили значението си.

Твърди се, че разстрелът е бил извършен въз основа на Постановление на ЦК на КПСС от 5 март 1940 година. (Названието КПСС се появява през 1952 година, нито Шелепин, нито неговите сътрудници биха могли да предвидят това, за това те не биха могли да напишат такъв документ, Шелепин не би го подписал просто по съображение на правилата за завеждане на документите).

6. Папка – двулистка и справка на сътрудника от I сектор на Общия отдел на ЦК на КПСС В.Е.Галкин за запознаване на ръководителите на ЦК на КПСС с документите от пакет № 1. Оригинал. РГАСПИ. Ф 17. Оп. 166. Д.621. Л.128-129.

Някакви документи в облепена папка в неизвестен момент са получени от Черненко и предадени на Андропов на 15 април 1981 година. Също някаква облепена папка е получена от В.И.Болдин заедно с празен плик и е предадена на VI сектор през април 1989 година. За какви документи става дума – не се казва и е неизвестно.

7. Пакет № 1 със списък на приложените документи. На пакета има гриф „Съвършено секретно”, „Специална папка” и надпис „Архив VI сектор О.о. ЦК на КПСС. Без разрешение на Ръководителя на Апарата на Президента на СССР пакета не се разкрива. 24 декември 1991 г.” Оригинал. РГАСПИ. Ф. 17. Оп. 166. Д. 621. Л. 140.

 

В списъка се казва: записката на Берия е с неизвестен ден през март 1940, записката на Шелепин е от 3 март 1959, - напомня,че отсъства съдържанието на записките.

 

А също и за „Постановление – то на ЦК на КПСС от 5 март 1940 година”.

Правят впечатление обозначенията и съставянето на списъка, както и надписите на пакета – 24 декември 1991 година и надпис – „Без разрешението на Ръководителя на Апарата на Президента на СССР пакета не се отваря” – до края на оставката на Горбачов.

*************************************************************

По такъв начин, документите, върху които се осланя Медведев – действително са достъпни и се делят на две групи: такива които за истинноста си поначало предизвикват съмнение, и такива в които изобщо нищо не се говори по същество за делата.

При това в дадения случай са споменати само очевидните признаци на фалшификациите. Както вече се каза, специалистите откриха 50.

Освен това, има фиксирани показания на жив свидетел, влязъл в специална група, създадена от ръководството на Русия в началото на 1990 година, занимаваща се с целенасочена фалшификация на архивните документи, и имаща на свое разпореждане всякакви съответни бланки и печати.

Също съществува информация, че членове от създадената група към прокуратурата на РФ за изясняване на тези обстоятелства, работили през цялата 1990 година едновремено като правили разследване и получили на ръка материални поощрения от Полска страна.

При наличие на такива материали и изказани съмнения, при това изказани в обръщение към днешното ръководство на Русия – естествената реакция би трябвало да бъде назначаване на разследване по дадения въпрос.

Но от ръководството на Русия не последва никаква реакция по този въпрос. Всички материали и сведения, предизвикващи съмнение по версията, за първи път обнародвани от Гьобелс – били отхвърлени. Не направили проверка. Както вече се отбеляза – при приемане на съответното Постановление на Държавната Дума – нещо за което тя изобщо не е управомощена – не бяха представени никакви документални доказателства.

Тази позиция при подобен въпрос е необяснима. И тогава става ясно, че да се обясни тя може само по един начин: нито Медведев, нито неговите „прислужници” (изразяващи се с неговия език), нито гласуващите за приемането на това Постановление депутати подмазващи се на Кремълската партия – не било важно , кой в края на краищата е виновен за разстрела на поляците и въобще не е важно, какво се е случило с тях в Катинската гора. Те не искат да изяснят истинността на документите, върху които се осланят – защото или това не ги интересува, или защото те самите знаят за фалшификациите, знаят че документите са подправени – но това ги устройва.

Тоест – те не са жертви на фалшификацията. Те са нейни съучастници.

И водещият фалшификатор на истината чрез фалшифицирани документи Медведев – в този случай е не кой да е, а президент – фалшификатор. Президент – лъжец. И президент – предател.

 

 

 

СЕРГЕЙ ЧЕРНЯХОВСКИ

http://bcparty.tk

И атентатът в църквата "Света Неделя" се приписва на комунисти от военното ядро на Партията. Това не е вярно и ще се докаже когато отново вземем властта. Атентатът е извършен от земеделците на Стамболийски, за да се хвърли кърваво петно на Партията. Позор !