В качеството си на поканен гост на извънредния пети конгрес на СЪЮЗА НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ, проведен на 6.11.2010 г. бих желал да споделя няколко впечатляващи бележки. Имам предвид Отчетното слово на Константин Хр. Чакъров, изнесено от името на ЦК на Съюза, Програмната декларация, Програмата за действие и няколкото изказвания в конгресната зала на х. „Москва”. Наличието на около 300-та участници първоначално внушаваше респект, че ще се развият оживени разисквания за досегашната политическа и организационна дейност на СЪЮЗА и предстоящата работа сред работническата класа. Това се предвещаваше от наименованието на конгреса като извънреден, което означаваше, че СЪЮЗЪТ се намира пред обрат в своя живот и дейност и, че ТОЙ и българското общество са лице в лице с извънредни обстоятелства.

Но това не се оправда нито от едночасовия добре редактиран преглед – филм, нито от отчетното слово, а още по-малко от отпечатаните материали. Както в Словото, така и в „Призив – Обръщението” се споменава, че „ние (България) имахме развита индустрия, модерно земеделие, гарантиран труд и пенсии, почивно дело, напълно безплатно здравеопазване и образование, развитие на културата и спорта. Академични институти, Университети и развойни звена и висока професионалност”.

А сега „ние (България) имаме всеобхватна криза в икономиката, политиката и морала, уродлива бедност, глад, политическа класа, която ни управлява с интриги и бандитизъм, корупция, наркомания”. При тази правдива обрисовка, СЪЮЗЪТ НА КОМУНИСТИТЕ заявява, че няма да може повече „да отстъпваме и да чакаме, защото това означава да загубим България”.

Но точно тук, изтъквайки, че СЪЮЗЪТ не може да мълчи, препоръчва наставнически, че българският народ трябва да се бори за живота, честта и имота си! Този призив обаче е не само закъснял, но и посочва къде е мястото на СЪЮЗА и неговите членове, които декларативно се изтъкват за комунисти. Вместо да бъдат между първите и най-вече да са повели борба с врага ТЕ със съдбовно закъснение сега обявяват да издигнат глас за съпротива без да посочат ролята си на борци срещу всичко онова, на което е подложен българския народ. Но дали с тази закана ще се успокои съвестта на СЪЮЗЕНИТЕ КОМУНИСТИ? Едва ли! В отчетното слово нямаше и дума за някаква проява на съпротива от членовете на СЪЮЗА срещу властимащите и тяхното управление, което формално е декларирано в четирите основни престъпления при подравяне и отхвърляне на социализма в България след 10.XI.1989 г.

Разглеждайки по-нататък „Програмата за действие” на СЪЮЗА НА КОМУНИСТИТЕ се изтъкват „ценностите” и се декларира, че ние сме марксистка партия”, която се „посвещава на изграждането на такова социалистическо и обществено устройство, което гарантира свободата на всеки човек, солидарността и справедливостта между хората”. Нека ме прощават членовете на СЪЮЗА, но това поражда съмнения в тяхната искрена последователност. Нима социалистическото общество, чиито основи бяха положени след 9.IX.1944 г. не бе социалистическо и не гарантираше свободата на човека и справедливостта между хората. Явно СЪЮЗЪТ има нещо „на ум” и затова не поставя въпроса за ВЪЗРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА, както при повечето комунистически партии и както е например в програмата на Българската комунистическа партия.

В предложения дневен ред на V инзвънреден конгрес фигурираше и искова молба до Софийския градски съд срещу БСП и нейната регистрация като наследник и правоприемник на Българската комунистическа партия. Мотивировката, че Българската социалистическа партия е осъществила пълен отказ и демонтаж на социално-икономическото, политическото наследство и управление на Българската комунистическа партия и е превърнала социализма” едва ли не в кървав и безсмислен експеримент”, поради което СЪЮЗЪТ на комунистите оспорва, че ответникът (БСП) е наследник и правоприемник на Българската комунистическа партия. Макар че с аргументацията срещу БСП СЪЮЗЪТ има основание, тази точка от дневния ред не се прие за разглеждане. А в Молбата бе заложено, че след решението на Софийския градски съд щели да се създадат реални предпоставки СЪЮЗЪТ на Комунистите да предложи нов справедлив обществен проект и нов обществен договор.

Като имаме предвид документите на V-я извънреден конгрес, можем да направим следните преценки и изводи:

1. СЪЮЗЪТ на Комунистите в България е просъществувал вече едно десетилетие и е провел пет конгреса и не се е отказал от марксистката си принадлежност и комунистическите идеи.

2. Назовавайки се СЪЮЗ, а не партия, комунистите в него са поели политическата и моралната отговорност пред обществото за това, че са КОМУНИСТИ, но не са разбрали, че трябва да бъдат и БОРЦИ за общественото материализиране на комунистическите идеи.

3. В лексиката на СЪЮЗА никъде не фигурира терминът РЕВОЛЮЦИЯ и БОРБА за власт, както и революционен (мирен или немирен) преход от капитализъм към социализъм.

4. На теория, макар и непоследователно да застъпват идеите на марксизма, никъде не споменават „ЛЕНИНИЗМА”, поради което можем да им се доверим до определени граници, без да сме им спестявали онова, което не им достига за изграждането им на борци за социализъм.

5. Във външнополитическите си концепции, така както и в социално-икономическите сфери на страната и държавата във възгледите си изпадат в очевидни противоречия като например, че за „България отношенията и със САЩ имат стратегическо значение” и същевременно декларират максимата „НИКОГА СРЕЩУ РУСИЯ” – прието като обикновено послание.

Общо казано като заключение – нашите отношения със СЪЮЗА на Комунистите трябва да бъдат другарски с признание към положителните качества, които преобладават в тяхната характеристика и с искрено съдействие за преодоляване на слабостите им, които не бива да бъдат изразявани във вражеска форма.

 

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА НА В-К „КОМУНИСТИЧЕСКО ДЕЛО”

 

Благодарим на автора за предоставената информация за проведения конгрес. Обаче нашата оценка за СКБ коренно се различава от неговата. Вероятно той се е заблудил от общо взето добре звучащите фрази в приетите документи, докато ние съдим по действията. А те са следните: СКБ и неговият вдъхновител Гено Влахов бяха едни от първите, създадени от БСП за разединяване и заблуда на комунистите в България. Точно в тази насока е и цялата му дейност. Епизодичните му успехи на местни избори със спечелването на единични съветнически места винаги са били благодарение на финансиране (купуване на гласове) и в услуга на частни мафиотски интереси на местни „бизнесмени”. Сегашният опит за реанимиране на тази отживяваща структора се дължи на новопроявените лидерски амбиции и щедро финансиране на К. Чакъров – най-вероятно по поръчение или поради личностен конфликт с някои кръгове от ръководството на БСП. За неговия морален облик е достатъчно да кажем, че той се опита да се възползва от заболяването на Вл. Спасов, за да си „купи” БКП и след като не успя, се насочи към СКБ. При това в програмните документи, които тогава ни представи, категорично се одобряваше участието на България в империалистическия ЕС и в агресивния военен блок НАТО.

Така, че нашата оценка за СКБ и новоизпечения му лидер може да бъде само еднозначна – те ще продължат, както и до сега, да вредят на комунистическото движение в България и да работят за затвърждаването на капитализма.

http://bcparty.tk

Предвид биологическите закони, сегашното ръководство на СКБ ще просъществува още някоя и друга година !
След това истината ще победи и здравите сили ще вземат властта !