Както е известно, постоянният атрибут на демокрацията е свободата на словото. В Европа, особено в Източна, тази свобода постигна такива високи степени на развитие, че започна да ми напомня за антиутопията „1984”. Някои мнения се възприемат не просто като „заговор”, те сега направо се забраняват по законодателен път. Да вземем Унгария, освободила се от кървавия тоталитаризъм. В тази свободна и демократична страна законово е забранено да се отричат „престъпленията на комунистическия режим”. Какви бяха престъпленията в Унгарската Народна Република – това е мътен и невидим въпрос, също като пресилените критики на „десталинизаторите” в Русия. Може да се помисли, че при демокрацията би могло да се разчита на обективната истина? Но вместо това „престъплението на комунистическия режим” беше просто превърнато в постулат. Антикомунизмът стана официална идеология на Унгария (също както и в Полша, Чехия, страните от Балтия и много други). Този, който посмее да се усъмни в този нов „символ на вярата” в демократична Европа, ще му бъде повдигнато углавно обвинение и ще бъде преследван.

Това не са просто думи. Както предава пресата, В Унгария оживено се подготвят за първия политически процес. Обвиняем е Бела Биск – 89-годишен политически деец на социалистическа Унгария. Той беше министър на вътрешните работи в правителството на Янош Кадар от 1957 – 1961 година. Вижда се, че от неговите тежки ръце не малко там всевъзможни дисиденти, спекуланти, другомислещи бандити и помияри са пострадали. Независимо, че в Унгария отдавна е реставриран капитализма, упоритият старец не се предаде. Местната буржоазна преса с учудване пише за него: До днес той си остава твърд защитник на комунистическата диктатура, която управляваше Унгария и той беше разпитван от полицай за подозрение в публично отричане, че комунистическия режим е извършвал престъпления.

Не само това, но в интервю по телевизионния канал „Duna Television” бившият министър на вътрешните работи както преди нарече събитията в Унгария през 1956 г. контрареволюция и потвърди правилността на издадените повече от 200 смъртни присъди, които произнесе народното правителство на Унгария след контрареволюционния метеж.

Очевидно е, че сега събитията от 1956 година се представят като борба за свобода и демокрация. А народното правителство, накзало бандитите и убийците, като извършило нечувано „престъпление”. 89-годишният Бела Биск, видял всичко с очите си, се осмелява да отрича официалната „демократична” версия. И сега го съдят. А по – нататък и други. За да не се изкушава никой в Унгария да си развързва езика и да сее заговори, властта корегира законодателството за СМИ. Документът е подготвен от управляващата партия „Унгарски граждански съюз” ( какво демократично название! не някаква си там тоталитарна компартия!), който влезе в сила от 1 януари тази година. Днес съдържанието на написаното в пресата се регулира от правителството. Ако чиновниците сметнат, че някоя статия в пресата е „недостатъчно политически балансирана”, то СМИ ще платят не малка глоба – 720 хиляди евро. Разбира се, това не е цензура, това е необходимо ограничение за да съществува свободата и демокрацията. Цензурата се среща само в „тоталитарните” държави, а не в „свободните” и „цивилизованите”.

На унгарските СМИ такова новаторство не се оказа по вкуса. През декември 2010 година два вестника седмичници – Magyar Naracs и ES – демонстративно излязоха с непълни уводни страници. Вестник Nepszabadsag, лидер на пазара по тираж в Унгария, публикува в уводната си страница на един ред „За свободата на пресата в страната дойде края”, разпространявайки го на 27 езика в ЕС. Но правителството овладя тези демаражи. Законът е приет и влезе в действие.

Общоевропейската „демокрация” все повече придобива кафяв отенък. Това е разбираемо. Капиталът винаги е използвал своите любими методи цензурата, забраните, бесилките, куршумите и фашизмът против нарастващото народно движение и класовата борба.