Вестникари, политици, историци и долнопробни царедворци започнаха да дъвчат един проблем свързан с името на отдавна отречения и прокълнат субект. По точно това се отнася до неговия труп, който до преди 80 и повече години е блестял с царска българска корона похитена от този недостойник и гробокопач на националните ни идеали. Вестниците „Стандарт”, „24 часа”, „Труд”, че и царското газетарче „Национален подем” и др. Излизат без всякакъв срам със статии за изпълнение последното желание на Фердинанд Кобургготски да бъде погребан на българска земя.

Освен тая очевидна наглост, даже се води спор къде най-добре би било последното му свърталище за вечния му покой. Бившият колега и другар на президента Г.Първанов именно Божидар Димитров настоява – това да е Велико Търново и то в патриаршеската църква „Св. 40 мъченици” до гробовете на Иван Асен II, Калоян, Асен, Петър и Ивайло Бърдоквата. Нима Кобургготското изчадие е сравним например с който и да е български цар от нашето героично средновековие, че да се нареди до него! Коя битка на българската армия под негово лично ръководство или внушение е спечелена от набедения за „мъченик” на дивите Балкани. Да, генералите и войниците са печелили и са губили сражения, като това заповяданото от него при Чаталджа. Нима Фердинанд е бил при войниците, както Калоян начело на армията си в битката при Одрин с кръстоносците, пленявайки фланърския крал Балдуин.

Известният на всички бивш омбудсман Гиньо Ганев ни предлага погребението на Фердинанд да бъде извършено в Пловдив и се зачете католишкото му вероизповедание с полагането му в Римокатолическата катедрала до първата му съпруга. Но и Пловдив, както и във Велико Търново над гроба му ще тегнат клетвите на стотици хилядите майки, заканите на още повече останали сираци и пропилени народни надежди за единение на българите в една държава върху свидна земя.

На подобно мнение за погребение на ковчега с мъртвия Фердинанд в Пловдив е и родния наш историк № 1 – академик Георги Марков. Той ни говори, че в написаните от него книги е съпоставил благородното му съзидателно дело с пакостните последици от князуването и царуването на Фердинанд и уж напълно оправдали желанието на бившия корононосец да „почива” на българска земя. Разбира се, че Г.Марков като всеки царедворец или властник, намиращ се понастоящем на върха на държавата или повелител в сферата на историческото познание се опива в собствената мисъл, че е дал заключителна оценка за Фердинанд.

Не мога да се въздържа и да не спомена накратко за страданията и преживяванията на нашата фамилия от времето на Първата световна война. От трите къщи назовавани тогава - Сърбенишки отиват подлежащите на мобилизация трима войници в Европейската, след като са останали живи от Балканските войни. В 1916 г. Двама от тях, които са били глави на семейства вече са загинали, като оставят по пет сирачета, а войника от третата къща /баща ми/ е тежко ранен при превземането на предмостието на р. Лункавица на левия бряг в устието на р. Дунав и за успеха е отличен с германски орден за храброст. Само след 6 месеца, макар и неоздравял е отново към Южния фронт с две патерици е начело на попълнение от млади войници към бойното поле. По време на пътя при спиране за почивка с други български войници внезапно ги настига автомобила на Фердинанд, на когото баща ми с нашивки на подофицер не дал своевременно команда за отдаване на чест „стани,мирно” е обруган и напсуван на „майка”. Но решилият да му скъса нашивките монарх, виждайки ордените на куция подофицер се стъписва и връщайки се на мястото си отпрашва по пътя си. Това баща ми никога не забрави. И бих попитал сегашните царелюбци колко още фамилии са претърпели такива пък и по-тежки страдания от пагубната политика на Фердинанд, за да отдават почит към един национален престъпник!

Не бива да забравяме последната поръка преди смъртта си на един незабравим български държавник. Някога Стефан Стамболов го доведе в България на княжеска каляска теглена от четири коня, посрещнат в 1887 година от кметове, царедворци и любители на зрелища. Но сега пътя на ковчега на Фердинанд и прогнилия му труп е носен от царедворци начело с Божидар Димитров, Гиньо Ганев, Георги Марков и Христина Христова в съпровод от хор на журналисти от „Стандарт”, „24 часа”, „Труд”, „Национален подем” и др. Ала сега пътя му ще е преграден от сенките на хиляди български войници погинали по четирите посоки на Балканския полуостров от Чаталджа, през Битоля, Чеган, завоя на р. Черна и през Владая, та чак до р. Лункавица. Проклинянето на хиляди майки, вдовици и сираци не ще дадат мир и успокоение на престъпната му душа. Не ще остане в забвение и предсмъртната изповед на Стефан Стамболов, че Българския народ ще му прости многото му грешки като управник, но една – че му е довел Фердинанд – НИКОГА!