Христо Ботев, вожд на бългрското националнореволюционно движение, революционно-демократически мислител и велик поет, е роден на 25 декември (стар стил) 1848 г. (7 януари) в гр. Калофер в семейството на известния педагог и просветител Ботьо Петков. След като завършил местното училище, постъпил в Одеската класическа гимназия, където следвал през 1863-65 г. Пребиваването му в Русия (отначало в Одеса, а след това в бесарабското село Задунаевка, където бил народен учител през 1866-67 г.) оказало решаващо влияние за формирането на революционните му възгледи. След завръщането си в родината Ботев води революционно-освободителна пропаганда сред местната младеж. На 11 май 1867 г., при празнуването деня на Кирил и Методий, Ботев произнася пламенна реч, с която разобличавал турския режим и реакционните български чорбаджии.

Мечтаейки за скорошно освобождение на България чрез всенародно въстание, Ботев отива в Румъния – център на българската революционно настроена емиграция. Младият революционер се заселва в гр. Браила и започнал работа в българската печатница, в която се печатал вестникът на българските емигранти „Дунавска заря“ (1867 – 68 г.).

Пълният с лишения живот на Ботев бил изцяло посветен на делото на революционното освобождение на България от турското социално, политическо и национално робство и от гнета на българските чорбаджии. В Румъния Ботев се сближава с руските емигранти и взима участие в организирането и изпращането в Русия на произведения на свободния революционен печат;  това става причина за арестуването му от румънските власти. В 1869 г. Ботев започва да сътрудничи в българското сатирично списание „Барабан“, в което помества редица остри политически памфлети. През 1871 г. той издава вестник „Дума на българските емигранти“, а през 1872 – 74 г. сътрудничил във вестниците на Л. Каравелов „Свобода“ и „Независимост“ и редактирал сатиричното списание „Будилник“. През 1874 г., след разгромяването на революционните комитети в България и обесването на Левски, когато Каравелов изоставил позициите на революционната борба и преминал към пропаганда на мирно просветителство, Ботев възглавява реорганизирания Централен български революционен комитет и става на практика идеен вожд на българското националноосвободително движение. В същото време започва да издава вестник „Знаме“, който става боен орган на революционното крило на българската емиграция. През 1875 г. по поръчение на Комитета Ботев пътува в Русия (Кишинев, Одеса, Николаев) и в Цариград, за да осигури средства, оръжие и военно ръководство за подготовка на народно въстание в България.

Известията за избухналото Априлско въстание в България през 1876 година стават причина Ботев да вземе непосредствено участие в него. На 5 май 1876 година той пуснал първия брой на вестник „Нова България“  и на 16 май, начело на въстаническа чета от около 175 човека, отплува по Дунав с австрийския кораб „Радецки“ към  българския бряг. Като слиза край Козлодуй, четата тръгва към Враца, с намерение да увлекат в акция местните въоръжени сили. Тези надежди обаче не се оправдали. Под натиска на  превъзхождащите ги турски военни сили Ботев и неговите четници отсъпват навътре в Балкана. На 20 май Ботев загива, сразен от турски куршум.

Българският народ свято тачи паметта за Ботев като народен герой и велик предвестник на народнодемократичната република. На неговото лобно място всяка година се извършва масово поклонение.

Политическите възгледи на Ботев се формират в периода на подема на българското националнореволюционно движение и в разцвета на руската революционно-демократична мисъл през 60-те години. Великите руски революционери-демократи Херцен, Белински, Добролюбов и особено Чернишевски оказват силно влияние върху Ботев. На руската философска мисъл Ботев дължи своите материалистични явъзгледи. Като идеолог на българското революционно селячество, Ботев в своята блестяща литературно-публицистична дейност последователно отстоява идеята за освобождение на родината от турското владичество и от гнета на българските чорбаджии чрез народна революция.

Ботев вярвал, че бъдещето принадлежи на новото, комунистическото общество: той пише, че изповядва комунизма, който е изцелител на недъзите на обществото. Социализмът на Ботев е бил утопичен. Неговата мечта да се устрои комунистическо общество, като се прескочи капитализмът, не е можела да се осъществи тогава, тъй като България по онова време е преживявала още своето буржоазно преобразяване.

Пламенен революционер-патриот, убеден, че „най-голямата добродетел в света – това е любовта към родината“, Ботев съчетава дълбокия патриотизъм с интернационализма. За това свидетелствуват неговите изказвания и писания във връзка с Парижката комуна. Ботев нарича себе си проповедник на сближението между славяните. Той ненавиждал руския царизъм и заедно с това е страстен поборник за вечна дружба с великия руски народ.

Политическата дейност на Ботев се характеризира с непримиримата му борба срещу либерализма, съглашателството и анархизма. Той отхвърля „глупавия мирен прогрес“ и дълбоко вярва, че „единственото спасение за нашия народ е в революцията“. Ботев се стреми към създаване на монолитна революционна партия като ръководителка и авангард на масовото народно движение. Ботев е първият български революционер – социалист и пряк предшественик на марксизма в България. Той страстно се бори за такива наука и изкуство, които да служат на делото на народа. Ботев е войнствуващ атеист. Той счита духовенството и религията за един от най-главните врагове на прогреса и свободата.

Литературното наследство на Ботев принадлежи към най-големите ценности на националната българска литература. На произведенията на Ботев са присъщи дълбока идейност, революционна страст и строга дисциплина на мисълта. Поезията на Ботев е най-тясно свързана с неговата революционна дейност. Развивайки най-хубавите традиции на народната хайдушка лирика, обогатявайки българската поезия с опита на руския поетически реализъм на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и посвещавайки своите стихотворения на вълнуващи теми от националноосвободителната борба, Ботев създава шедьоври на българската и световна лирика, като поемата „Хайдути“ (1871), „Борба“ (1871), „Хаджи Димитър“ (1873), „Обесването на Васил Левски“ (1874) и др. Поезията на Ботев е най-високото постижение на българската художествена литература, тя определя нейните обществени и художествени идеали.

Животът и творчеството на Ботев стават светъл пример за по-късните поколения български революционери. Крилатите думи на Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ стават лозунг, под който в продължение на десетилетия се борят хиляди народни синове за освобождението на нашия народ от фашизма. Христо Ботев –пише Георги Димитров – „е знаме, което все по-високо ще се развява над нова, демократична България“.

 Символ-верую на българската комуна!

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.

И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.

И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.

И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.

Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.

Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.