Но докато надделее човешкият разум над нечовешката религиозна унесеност ще ги има тези хорски разправии, обвити във верските воали, под които се виждат камъни, тояги, ножове и скрити пистолети, както беше демонстрирано на площада между джамията и Халите. И ако бъдем отърсени от всякакво пристрастие и вземане на страна в стълкновението между „Атака” и ДПС, ще кажем, че случаят няма да е последен и бързо отшумял епизод, на който не трябва да обръщаме внимание и да го характеризираме само като проява на предизборна борба, както го таксува настоящия премиер. Разбира се, че „борисовщината” на ГЕРБ – велможата по начало казва „едно” и поредно го преобръща в „друго”, а след това внушава „трето”, е порок природно унаследен в политическото му и морално поведение.
След всичко това ние като атеисти можем да си кажем съвсем ясно думата. Атакистите, надувайки до припадък искането си за премахване на тонколоните от минарето, от които бълват мърморенията на мюезина, искат да наложат безапелационно едно иначе полезно за хората господство на тишината и спокойното преминаване на столичния център. В същото време мюсюлманите, а по-точно ДПС и Доган, под егидата на „петъчната си молитва” се опитват да наложат в българската столица не само да се чува ислямската проповед, но и да надделее името на Аллаха над Христа. Противоборството е очевидно. От страна на „Атака” войната е обявена с виковете „свалете тонколоните”, подсилени с лозунги и обидни квалификации. От другата страна отговарят с „джихат”, сподиряйки противниците си с камъни, псувни и клетви.
В цялата тази улична разправия е жалко, че се намесиха и взеха страна някои други партийно-политически сили /БСП, ДСБ, СДС и други/. А от екрана на телевизията и радиоефира, подсилени от задаваните въпроси към зрители и слушатели, се разгоряха остри спорове „ЗА” и „ПРОТИВ” едните и другите. Изненадващо се изляха цели тиради от трибуната на Народното събрание. Същевременно за първи път в ерата на псевдодемокрацията ни като разсънени се разшаваха и онези от съдебния трибунал.
Тази гръмотевична буря, която няма поднебесен произход, е добре дошла за парализата, легнала върху рамената на залисалия се в своето всекидневно преживяване обикновен гражданин, за неговото и на семейството му изхранване. Дали той ще бъде обхванат от истерията на гласовитите, припряно спорещи за правото на джамийското викало или за предимството на звънтящите черковни камбани, ще видим при следващите избори. Нека се надяваме, че в обществено-политическия процес обикновеният гражданин ще се намеси по-пряко и с всички сили ще наложи полезен общонароден изход.
А що се отнася до сегашните дребни верски боричкания в политическата панорама, то те са временни явления – дошли и заминали без да оставят някаква следа. Тези „пожари” лесно могат да бъдат изгасявани от специалиста по тази част, а той е начело на режима в момента и е крайно време да докаже, че си владее занаята. В противен случай Бойко Борисов като ментор в управлението на държавата ще изтлее в първия си и последен социално-политически пожар.
Доц.Христо Стефанов
Комунистическо дело бр.12(449) 16-30 юни 2011 г.
Източник