Постинг
03.03.2011 11:12 -
ПРОГОРЕЛСКИЯТ КОМИТА
Село Прогорелец - Ломско (днес Якимово-1 - обл. Монтана) е дало на България двама поборници за национална свобода, опълченците Михаил Торнов Чукалски (Качо Комитина) и Алекси П. Димитров. По случай 3 март - 133 години от освобождението на България от турско робство в резултат на Руско-турската освободителна война, ще разкажа за единия от тях.
МИХАИЛ ТОРНОВ
(КАЧО КОМИТИНА)
Роден е в поробена България на 17.08.1845 г., в село Прогорелец - Ломско. Неспособен да носи униженията на робския живот, той заедно с Алекси Димитров и други свои другари от района стигат до убеждението, че спасението на България е в националната революция. Поражението на Априлското въстание подтиква младите революционери да се хванат за оръжието. На 8 май 1876 г., преди пристигането на Ботев и неговата чета (16 май 1876 г.), на 31 годишна възраст, Качо Комитина се записва доброволец в сформираната руско-българска бригада от руското правителство за подпомагане на Сърбия в борбите и с османските завоеватели. Назначен е като редник във втора рота на четвърти батальон. До 3 април 1877 г. той участва в редица боеве. За героичното си поведение при битките с турците, Михаил Торнов е награден с "Колан за храброст".
Само след месец, времето което му е необходимо за придвижване до Румъния, на 2 май 1877 г. той встъпва в редовете на Четвърта рота, Пета дружина на Българското опълчение.
С патриотичен плам и всеотдайност, Михаил Торнов (Качо Комитина) участва в боевете с турците при с Уфлани (4 юли 1877 г.) , на 5 юли под гр. Казанлък, 19 юли под гр. Ески-Загра, на 9, 10, 11, 12 август при защитата на Шипченския проход и на 28 декември 1877 г. при село Шейново, където е ранен. За заслугите, които прогорелският поборник има е награждаван многократно. На 21 юни 1878 г. след приключване на войната се уволнява, създава семейство и се занимава със земеделие. Силно религиозен, той предоставя част от дворното си място за построяването на храм, който съществува и днес, на черквата Качо Комитина подарява внушителен кристален полилей-свещник, който се намира в централната част на сградата под големия купол. Умира на 23 февруари в началото на 20 век. Неговият гроб се намира и днес в черковния двор на с. Якимово-1. Една от улиците в селото, в близост до мястото където е живял, носи неговото име.
На 3 март, ще отбележим 133 години от подписването на Санстефанският мирен договор, като резултат на освободителната Руско-турска война. По традиция наред с руските войници и офицери се почита паметта на българските опълченци. Да си спомним за приносът и на Прогорелските "комити".
http://archivek-p.org
http://archivek-p.org
Вълнообразно
България - между чуждопоклонничеството и...
България - между чуждопоклонничеството и...
ем български партии след Освобождението
България - между чуждопоклонничеството и...
ем български партии след Освобождението
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари